На всеки 19 януари на гроба му неизменно се появяват 3 червени рози и бутилка коняк…
От 1949 г. насам, на всеки 19 януари, на гроба на един от най-мистериозните писатели неизменно се появяват 3 червени рози и бутилка коняк…
11 любопитни факта за По, публикувани на huffingtonpost.com:
[ad id=“225664″]
1. Жените са го обожавали. Постоянно е бил канен от различни дами на партита, организирани от тях. Те изпадали в благоговение, когато той четял поемите си.
2. „Гарванът” го прави звезда. Всичко се случва изведнъж. Американците се влюбват в тази поема. „Гарванът” предизвиква огромен интерес към По.
„Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,
сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.
Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:
„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —
както всичко — безвъзвратно! — тъй далеч от моя взор!“
Грак отвърна: „Nevermore!“
3. Обичал е котките. Едгар Алън По обичал котките, а те също го обичали. Любимата му котка – Катерина, изпадала в депресия, когато той пътувал. Тя умира 2 седмици след неговата смърт.
4. Не можел да си позволи да си плати наема. С изключение на 1845 г., когато припечелил покрай „Гарванът”, все не можел да си плати наема. Постоянно молел приятели за заеми, които така и не връщал.
5. Той изглеждал добре. Забравете всички изображения, на които прилича на лунатик. Те са от последната година от живота му, когато е бил болен. В своя разцвет По е бил привлекателен мъж.
6. Бил е в добра физическа форма. Освен че е държал рекорда за най-дълго плуване срещу течението на река Джеймс във Вирджиния – 6 мили – бил още почитател на гребането и дългите разходки в провинцията. Веднъж печели състезание по дълъг скок, макар тогава да си къса единствения чифт обувки.
7. Пропада за една година. Между 1845 и 1846 г. литературните кръгове го отлъчват, главно заради връзката му с омъжената Франсис Осгууд. Тя отрича техните взаимоотношения и се връща при съпруга си, макар да е бременна. По обаче й праща валентинка на парти, която да бъде четена на глас. Така окончателно съсипва репутацията си.
8. Проваля се в най-важното събитие в своя живот. Винаги е мечтал да чете официално поемите си в родния си Бостън. След успеха на „Гарванът”е поканен. В препълнената зала той изчита „The Messenger Star” (една от най-слабите му поеми). Зрителите не са впечатлени.
9. Жени се за първата си братовчедка. 13-годишната му братовчедка Вирджиния Клем живяла с него. Когато тя е поканена на гости от друг негов братовчед, богатия Нийлсън По, той се паникьосва. По, страдайки от страха на сирака да не бъде изоставен, предлага на Вирджиния да се венчаят. Краткотрайният им брак е братски, а и според учените – не е консумиран.
10. Посещавал е клуб за книги. Често По е присъствал на литературните мероприятия, организирани от почитателката на книгите Ан Шарлът Линч. Тя канила различни автори в своя дом в Ню Йорк, за да дискутират свои книги и идеи. След скандала с Франсис Осгууд обаче, По вече не е канен.
11. Имал е лош PR. Имиджът на алкохолик и наркоман, който е разпространен, не отговаря на истината. Той е дело на Руфъс Грисуолд – най-големият враг на Едгар Алън По. Всъщност По е работил много и е пиел малко. Взима няколко малки дози опиат, докато е болен, които само му влошават състоянието и той спира препарата. Унищожаването на репутацията на По не прави Грисуолд щастлив. Той умира сам и болен в празна стая с 3 портрета – негов собствен, на По и на Франсис Осгууд.
На 3 октомври случаен минувач забелязва По свлечен на земята, близко до ирландска кръчма в Балтимор, Мериленд. Когато д-р Джоузеф Снодграс пристига, открива своя 40-годишен приятел изключително пиян, почти в несвяст. Писателят носи евтини дрехи, които не му стават, и най-вероятно дори не са негови.
Приет е по спешност във вашингтонска болница, където изпада в безсъзнание. Алън По умира в 5:00 ч. на 7 октомври 1849 г. изричайки последните си думи:„Господи, помогни на бедната ми душа.“
Смъртта на писателя остава мистерия повече от 150 г.
Не е издаден смъртен акт, а местен вестник обявява като причина за смъртта му, съсирване в мозъка, причинено от алкохолно натравяне.
Малко след като си отива от този свят неговият литературен опонент, Руфъс Грисуолд, го описва като морално беден алкохолик и женкар. Грисуолд пише и първата биография на По, която създава общественото мнение за писателя, а по-късно става ясно, че книгата е изключително преувеличена в отрицателна насока.
Историци и биографи предлагат различни версии за смъртта му:
[ad id=“263680″]
епилепсия, мозъчна травма, туберкулоза, холера, сифилис и дори бяс. Друга популярна теория е, че най-вероятно По става жертва на нещо, което по това време се случва в Балтимор – политици плащат на престъпници да отвличат хора, най-вече бездомници. Жертвите са упоявани, преобличани и карани насила да гласуват отново и отново на различни избирателни пунктове, след което са оставяни да умрат.
Подкрепящите тази теория акцентират върху чуждите дрехи върху По, а също и че по тези дни в Балтимор има избори. Ирландския бар пък, до който е открит, е функционирал като кръчма и като избирателен пункт.
Теорията звучи правдоподобна, но все пак е само теория, щом е недоказана. Така смъртта на един литературен гений остава мистерия повече от 150 г. и до днес.
Recent Posts
