„На живо“ с Алекс. Идеята й хрумва след случка два месеца след смъртта на Иван Ласкин

Дългото чакане на старозагорските фенове на чаровната Александра Сърчаджиева и емблематичния й моноспектакъл „На живо“ е на приключване. 27 януари е денят, когато те ще посрещнат актрисата, която ще гастролира на сцената на Културния център (Сииндикалния дом) от 19 часа.

През последните години младата жена и талантлива актриса премина през много трудности в личния си живот. Загубата на Иван Ласкин я беляза за цял живот, но актрисата е категорична, че продължава напред, защото трябва да се грижи за своята дъщеричка София. Споменът и любовта остават завинаги, но настоящето е по-важно от всичко останало.

Премиерата на моноспектакъла „На живо“, осъществен с помощта на драматурга Яна Борисова (автор на Малка пиеса за детска стая, Приятнострашно и Хората от Оз) и под режисурата на Димитър Коцев – Шошо, бе през юни миналата година и предизвика истински фурор. Алекс пък, не се уморява да обикаля страната с него и да се раздава на публиката.

Представлението е обмисляно дълго време и е изцяло създадено е от житейските истории на Алекс.

Идеята й хрумва след интересна случка, която се разиграва само два месеца след смъртта на Иван Ласкин. Неин приятел я моли да разкаже някаква забавна история на фирмено събитие и макар е още в траур, Алекс все пак се съгласява и отива на уговореното място.

Оказва се обаче, че залата е претъпкана, а част от желаещите да я гледат не успяват да влязат. „Забелязах, че хората се смеят много повече на моите истории, отколкото на комедиите, в които играя. После плачеха на други“, признава Алекс, която така открива без да иска вдъхновение за моноспектакъла си.

„Искам да покажа себе си. Хората ме познават от сцената или като водеща, но сега ще направя дисекция на себе си“, разкрива актрисата.

Няма да е погрешно да се каже, че „На живо” прокарва нов път в българското изкуство – документалният театър. Това е вид изповед, при която актрисата застава без маска очи в очи с публиката и представя себе си. Сърчаджиева не играе роля, тя просто е болезнено искрена и беззащитно откровена.

„Подходих с огромен страх и силно вълнение към този проект. Няма как да бъде иначе, защото това е много лично и много различно от всичко, което съм правила.”, споделя Алекс.

Биографичната пиеса разказва за най-трудните и най-хубави мигове в живота на актрисата. В представлението са включени несподелени досега моменти, които са изненадали дори и близките й.

По думите й именно искреността и любовта, с които застава на сцената, скъсяват дистанцията и превръщат спектакъла в истинска приятелска среща… в терапия, след която и тя, и публиката си тръгват преродени.

 


image0 (9K)