На моя мъж

Аз винаги чувствам, че ти се завръщаш,
когато до късно те чакам,
дори да не чуя познатите стъпки
и лекия шум на вратата.

[ad id=“225664″]

Ти влизаш усмихнат и колко е хубаво,
че пак си при мене отново,
и стаята става някак по-друга,
по-светла, по-топла, по-нова.

След малко поглеждам към тебе с тревога,
лицето ти е бледо и сиво,
от целия тебе лъха умора
макар, че я криеш грижливо.

[ad id=“263680″]

Челото, странните ти бръчки прорязват,
косите ти вече са сиви,
от сутрин до вечер твориш и работиш
и плащаш със младост и сили.

Знам, че не можеш да живееш по-иначе,
ти гориш, ти не можеш да тлееш,
но такъв си ми скъп и такъв те обичам
и когато уморен се засмееш.

[ad id=“238430″]

Да погаля аз искам дълбоките бръчки
и очите ти тъй уморени,
да ти кажа със нежност, да ти кажа със обич,
че ти, ти си всичко за мене…

Русе, автор д-р Фани Нешева