През 2019 г. Владимир Зеленски спечели протестният вот на изборите в Украйна. Той обеща на поддръжниците си, че ще прати в затвора корумпирани политици и ще преговаря директно с Владимир Путин за прекратяване на войната на Русия в Източна Украйна. Близо три години по-късно Зеленски е изправен пред заплахата от руска инвазия, докато събира западните сили на своя страна и призовава за помощ. „Ние знаем какво означава да защитаваш собствената си държава и земя с оръжие в ръка“, каза той по време на обръщение миналата седмица пред Киевския еврейски форум.
Под натиска на Путин Зеленски претърпя дълбока политическа трансформация. Едно нещо е ясно – той вече не е същият лидер, който беше по време на предизборната кампания. Русия тласка Украйна към НАТО, казва той, а планът за действие за членство сега е централен за външната политика. Този месец Зеленски обиколи фронтовата линия извън Донецк. Облечен в бронежилетка и каска, той разговаря с обслужващия персонал, който ще бъде на първата линия на отбраната на Украйна, ако танковеге от Русия започнат да навлизат.
Русия открито отхвърли усилията на Зеленски да преговаря и така те на практика спряха. Петдесет украински войници бяха убити след миналогодишното прекратяване на огъня, факт, който тежи на украинския актьор, станал президент.
„Мисля, че е узрял. Той е остарял. Можете да видите това“, казва Орисия Луцевич, научен сътрудник и мениджър на форума за Украйна в програмата Русия и Евразия в Chatham House. „Той просто трябваше да изпита тежестта на отговорността.“
Трупайки танкове, артилерия и дори балистични ракети близо до границата, Русия изглежда е готова да нахлуе отново в Украйна след като през 2014 г. анексира Крим и фактически превзе части от областите Донецк и Луганск в източната част на Украйна. Новата офанзива може да започне през новата година, предупредиха западните разузнавателни агенции.
Кремъл издаде списък с искания, пренебрегвайки Киев и изпращайки го директно към САЩ. Тя иска гаранция, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО, въпреки факта, че подобна перспектива е далеч, с малък консенсус между членовете на НАТО. Москва иска специален статут за сепаратистките източни територии, вече управлявани от подставени лица, контролирани от Русия. Исканията представляват фактическо връщане на сферата на влияние на Кремъл в Източна Европа. Западните лидери вероятно ще отхвърлят тези искания, а Москва от своя страна може да използва това като причината за започване на война.
Всичко това поставя Зеленски пред най-тежката криза от неговото президентство. Той е бивш комик, играл ролята на президент в популярнага телевизионна драма „Слуга на народа“, преди да получа работата наистина. Неговият предшественик Петро Порошенко подкрепяше твърди антимосковски възгледи. Зеленски, за разлика от тях, се кандидатира с призив за мир.
„Зеленски беше много наивен относно руската политика. Той каза, че за спиране на войната е необходимо да се говори с Путин. Реториката му беше пацифистка“, казва Алексей Харан, професор по политика в университета на Мохилянската академия в Киев. Екипът на Зеленски играе с идеята за възможни отстъпки на Москва, добави Харан, включително за доставка на вода до Крим.
В първите дни на мандата на Зеленски тази стратегия за ангажиране даде някои резултати, водещи до размяна на пленници и серия от краткотрайни примирия по така наречената контролна линия – укрепена фронтова линия от 250 мили, преминаваща през Донбас, с украинската армия от една страна и руските сили и техните подставени лица от друга.
Но постепенно стана очевидно, че деескалацията не се случва. „Путин не спря да стреля„, казва Харан. „Това беше отрезвяващо за Зеленски. Той си помисли: „Правя отстъпки и нищо не се променя.“
Москва не крие пренебрежението си към комика, превърнал се в президент.
„Защо контактите с настоящото украинско ръководство са безсмислени“, гласеше заглавието на статия, написана от бившия премиер Дмитрий Медведев по-рано тази година. В нея той изложи стратегията на Москва да говори директно с Вашингтон: „За нас е безсмислено да се занимаваме с васали. Бизнесът трябва да се води със суверена.“
„Има дълбоко убеждение, че Зеленски е човек, с когото няма никакъв смисъл да се опитваме да обсъждаме нещата политически“, казва Фьодор Лукянов, външнополитически анализатор. В залите на властта, обяснява той, Зеленски е сравняван неблагоприятно с Порошенко, когото Москва смята за „провокатор“, но който поне разбира къде се намират „червените линии“ на Русия. За разлика от това, неопитността на Зеленски се смята за потенциално опасна.
Разбира се, Москва никога не е давала голям шанс на Зеленски. Кремъл започна отношенията си с новоизбрания президент като играеше твърдо, предлагайки да ускори издаването на паспорти за жители на Източна Украйна преди встъпването му в длъжност, задълбочавайки конфликта, който самата тя създаде през 2014 г.
Когато дойдоха преговорите, Москва също изведе твърда линия. Първата вътрешна криза на Зеленски дойде през октомври 2019 г., след като той обяви, че се е съгласил с така наречената формула на Щайнмайер с Русия, която ще позволи изборите в контролираните от Русия региони на Украйна да продължат напред под надзора на Организацията за сигурност и сътрудничество. Ветерани и активисти в Киев протестираха под лозунга „Не на капитулацията!“. Това усилие за бързо стартиране на мирните споразумения от Минск в крайна сметка се провали.
Кремъл се ядоса още повече, тъй като по-малки сделки, като например създаването на консултативен орган в рамките на споразуменията от Минск, също пропаднаха. В крайна сметка Русия прекъсна изцяло повечето политически контакти.
Самюел Чарап, старши политолог в корпорацията RAND, казва, че може би всичко се свежда до убеждението на Путин, че Зеленски не може да постигне желаните от него отстъпки. „Те стигнаха до извода, че всъщност нямат партньор, с който да преговарят“, обяснява той за Кремъл.
Пред лицето на твърдата тактика от Москва, Зеленски зае по-твърда позиция. През февруари Съветът за национална сигурност на Украйна затвори три телевизионни канала, контролирани от Виктор Медведчук, влиятелен прокремълски украински политик и олигарх. Това беше смел ход. Путин е кръстник на дъщерята на Медведчук, който е под домашен арест и обвинен в държавна измяна.
Тези канали разпространяват проруски наратив за конфликта в Донбас, твърдят привържениците на Зеленски. Един от членовете на опозиционната политическа партия на Медведчук обаче каза, че Путин разглежда потискането като „лична обида“. Като арестува Медведчук, Зеленски премахна доверен събеседник, оставяйки Москва само с военни възможности, казва той.
Сега е вероятно да има някакъв вид руска военна акция, добавя Луцевич. Това може да се превърне в пълномащабна наземна инвазия. Тя може да включва наказателни въздушни удари по украинската военна инфраструктура и руската армия, която да се придвижва открито в контролираните от бунтовниците Донецк и Луганск, където жителите ще поздравят войниците на Путин с цветя, казва тя – идеален образ за руската държавна телевизия.
Зеленски беше „малко отчаян“ относно бавния отговор на Запада на кризата, на мнение Луцевич, и неуспеха му да предостави на Украйна допълнителни отбранителни ракети. В момента Киев и Москва имат непримирими различия относно това как да разрешат ситуацията в Донбас, предполата тя. Зеленски иска прекратяване на огъня и премахване на тежки оръжия, преди политическата съдба на региона да бъде определена, а Путин – точно обратното.
Москва има дълга история на примамване на съседите си към конфликти и се опитва да представи Зеленски като друг Михаил Саакашвили – грузинският президент, победен в кратка война с Русия през 2008 г. И докато Москва маневрира войските си по границите на Украйна и иска отстъпки от нейните дипломати, които няма да бъдат предоставени, изглежда Русия може да иска да провокира точно този резултат.
„Много хора тук смятат, че той е готов да рискува външна криза, за да реши вътрешните си проблеми, повече от предишните лидери“, казва Лукянов от Кремъл.
Рейтингът на Зеленски падна от 2019 г., когато той спечели удивителните 70% от гласовете. По средата на президентския си мандат той получава около 25% подкрепа. Той остава най-популярният политик в страната. Както стоят нещата, той вероятно ще бъде преизбран през 2024 г. – ако се приеме, че Русия не окупира първа Киев и не свали неговото проевропейско правителство.
„Характерът му може да бъде импулсивен„, казва за Зеленски Игор Тодоров, професор по международни отношения в Ужгородския национален университет. Тодоров добавя: „Електоратът му е доста солиден. Има активно патриотично мнозинство.“
Тодоров е преподавал в Донецкия университет и е бил принуден да избяга през 2014 г. Той каза, че не очаква Русия да ескалира съществуващия си военен конфликт с Украйна. По-скоро, каза той, Путин играе „глобална политическа игра“, предназначена да раздели Запада и да извлече максимални отстъпки.
Наблюдателите казват, че Зеленски все още показва моменти на политическа незрялост, добавяйки, че той разчита прекомерно на малка група съветници, които преди това са работили с него в телевизията. Те цитират неговото предложение миналата седмица, че референдум може да реши проблема с Донбас, както и подновеното му предложение за преговори с Путин.
„Това ще бъде КГБ срещу комик„, казва Харан и добавя: „Зеленски е по-силен психически от времето, когато беше избран. Но в съзнанието му няма ясни възгледи. Той вярва, че ще направи нещо добро за страната. Той не разбира много неща за политиката. Мисли, че всеки, който го критикува, например, по някакъв начин е манипулиран.“
Засега Зеленски и западният свят изчакват да видят какво ще направи Путин. Русия вярва, че държи всички карти, казва Харан. „За Путин е важно да влезе в историята като истински национален герой, като човек, който обедини руските славянски земи. Той има Беларус в джоба си. Той има ДНР (сепаратистката Донецка народна република). Много хора там вече имат руски паспорти. Путин може да каже, че ги защитава.“
А за Путин, който смята за свой дълг да обърне траекторията на Киев на запад, той вижда потенциалния миротворец на Украйна като пречка по пътя си. „Всичко, свързано с Украйна, е много лично за него, не подлежи на договаряне, той е готов да бъде наказан, за да постигне това“, казва бивш служител на руското правителство. „И когато гледа Зеленски, той не вижда равен… Той вижда човек, който си губи времето.“