На сладкарница през 70-те

Според европейците Ориентът започва там, където се произвежда и консумира боза. Ами какво пък, нека сме Ориент, но пък споменът за онази боза от детските и ученически години е толкова жив за всеки, който е имал щастието да я опита. Истинската боза в резултат на протичащите ферментационни процеси придобива разнообразни приятни вкусови нюанси, които с времето непрекъснато се променят. Защото тази боза е като жив организъм – развива се, за да угоди на всички. Навремето почитателите на бозата се деляха на две групи – такива, които я обичаха сладка, с лека „кисела жилка”, и такива, които си падаха по по-киселата и резливата. А кисела и резлива тя ставаше с напредването на ферментационните процеси, водещи до натрупване на мехурчета от въглероден диоксид, които така приятно щипеха небцето. Но това го научих сега, тогава знаех само, че беше вкусно и удоволствието не можеше да се сравни нито с лимонадата, нито със сайдера, нито с алтая, по които можем да въздишаме в днешно време.

[ad id=“225664″]

В Стара Загора допреди 35 години все още имаше махленски сладкарнички, в които зад тезгяха стояха големи „резервоари“ с тенекиени капаци, в които се слагаше бозата. Като видехме продавачките да ги пълнят с кофа, знаехме, че бозата ще е прясна и сладка. Дебелостенни чаши от типа „бокал“ чакаха измити и жената зад щанда ги пълнеше през кранче с бая широк цолаж. Наредени на опашка надничахме във витрината, за да си изберем тригуна, баклава или тулумбичка. Класика! Другият традиционен избор разбира се беше баничката. Да кажа ли коя ми беше любимата? Баничка с масло, която струваше 13 стотинки, а със сиренето – 10. Училището ми в горния курс беше току под разрастващия се квартал „Лозенец“. Тръгвахме пеша от горе и изреждахме всяка следваща сладкарница по „Столетов“. За да не ни помислят за лакомници, в първата си купувахме само 2 тулумбички с боза. Във втората – още 2 и в последната по пътя ни, завършвахме с традиция – 3. Щастие! Не дебелеехме, нямахме целулит, оставаше само блаженото усещане от сладостта на гъстия сироп и хрупкавата пържена коричка на къдравите тулумбички.

На снимките са съвременните сгради, но на тези кръстовища на времето имаше сладкарници, които аз най-старателно не пропусках на връщане от училище. Всички те са по улица „Генерал Столетов“ в Стара Загора.

[ad id=“225664″]

„Спецовете” по бозата знаеха, че след третия ден тя губи повечето от достойнствата си и става негодна за консумация. И затова дълго обикаляха сладкарниците с „магическия” въпрос „Каква е бозата, сладка или резлива?”

В наши дни този въпрос няма никакъв смисъл. Няма как тя да стане резлива, тъй като почти никъде вече не се произвежда със захар. Подслажда се с набор от синтетика – аспартам (Е951), захарин (Е954), цикламат (Е952), ацесулфам К (Е950), един от друг с по-сериозни „претенции” да увреждат здравето ни. Безспорен „лидер”, комуто принадлежат около 75% от „компроматите” за изкуствените подсладители, е аспартамът с над 90 описани странични ефекти.
Добавят се и консерванти – калиев сорбат (Е202), низин (Е234), с което окончателно се ликвидира нейната натуралност. С това съвременно творение, именувано боза, може да се сдобиете във всеки хипермаркет, но малко хора посягат към него.
Поради факта, че България засега е единственият член на ЕС, производител на боза, в резултат на падането на митническите ограничения има вероятност тя да се превърне в хит и доходен бизнес за тези търговци в иначе капризния и преситен западен пазар, които разчитат на немалкия брой ценители на пищните форми. Има сведения и за т.нар. еротична боза, съдържаща извлек от магарешки трън, бабини зъби и жълт кантарион.