На този ден Вилхелм Рьонтген открива лъчи, които по-късно са наречени на негово име

В нощта на 8 ноември 1895 г. Рьонтген не можел да заспи и тръгнал от квартирата си към лабораторията, които били в една и съща сграда. По това време работил върху катодните лъчи – тема, особено популярна сред физиците от онова време. Към полунощ разбира, че е уморен, гаси светлината и тъкмо хванал дръжката на вратата, когато забелязал светещо петно. В тъмнината светел екран, покрит с бариеви кристали. Защо свети, помислил си професорът. Оказва се, че е забравил да изключи катодната тръба! Тя е покрита с черна хартия и ето че заради това Рьонтген не забелязал, че е включена. Той се ядосал на себе си за разсеяността си и я изключил. Сиянието избледняло. Тогава я включил отново. Сиянието се появило отново. Значи сиянието се предизвиква от катодната тръба? Но защо? Катодните лъчи се закрити с калъф и има метър въздушна преграда между тръбата и екрана, които трябва да бъдат преодолени. Какви неизследвани лъчи причиняват сиянието? Отговорът на този въпрос е можел да даде например, Джоузеф Джон Томсън, който наблюдавал подобен ефект, но не се интересувал от него. A Рьонтген се заинтересувал и се оказало, че лъчите проникват през метал, стъкло, книги, мека човешка тъкан.

Тайнствените лъчи, имащи невероятната способност да преминават през непрозрачни обекти, Рьонтген скромно нарекъл X-лъчи. Той отказва да иска патент върху новооткритите лъчи и не се облагодетелства с процент от всеки рентгенов апарат, отказа високоплатен пост в Академията на науките и благороднически префикс на името си.

И когато самият той се разболява сериозно, неговият ученик, Абрам Йофе му дава пари … за да си направи рентгенова снимка.

nauka.offnews.bg