Най-масовото убийство в България е извършено от 17-годишен ученик – Бранимир Дончев, който часове преди да нахлуе в общежитието, въоръжен с пистолет „Валтер“ и финландски нож, гледа за пръв път филмовата класика „Кръстникът“.
[ad id=“263680″]
Два дни след кървавата драма на една от вътрешните страници в официоза „Работническо дело” е поместено кратко съобщение на Главната прокуратура, което гласи:
„На 25 декември 1974 г. в 20.45 часа в студентските общежития в кв.“Дървеница“ е извършено убийство на 6 студенти, а 10 са ранени. Единият от убитите и 3-ма от ранените са чужди граждани. Близките им са уведомени. Задържаният убиец Бранимир Дончев Делчев, роден на 4 октомври 1957 г., е извършил убийството на непознати нему студенти с незаконно притежаван пистолет. По предварителни данни убийството е извършено в болестно състояние на психиката.“
Какво се случва всъщност?
След като излиза от киното, 17-годишният Бранко, както го наричат приятелите му, е много повлиян от видяното. Освен това психически е нестабилен, майка му е циклофреничка, която се самоубива през 1971 г. Баща му Дончо Дончев пък пътува много – заместник-генерален директор е на ДСО „Стара планина“ и няма много време за децата си. Бранимир има брат близнак Делян и по-голяма сестра. Именно незаконния пистолет „Валтер“ на баща си ще вземе Бранимир, за да сътвори касапницата в Студентски град. Освен пистолета, момчето взима и финландски нож, както и 75 патрона, и тръгва към блок 1.
По-късно пред разследващите Бранко ще обясни, че е отишъл в общежитието да търси братовчедка си Елена, в която според думите му бил влюбен. Тя обаче не му отвърнала на чувствата, а отхвърленият младеж смятал, че му изневерява, а край нея има „врагове на нашата народна власт“.
Вечерта на Коледа, която по това време не се празнува особено, е спокойна в студентското общежитие. По телевизията дават епизод от култовия сериал „17 мига от пролетта“ и в залата с телевизора са се събрали много студенти. Други пък купонясват по стаите.
17-годишният Бранимир нахлува първо в стая 519, където виетнамски студент празнува рождения си ден с още двама души. Първо започва да обижда и унижава празнуващите. Принуждава ги да пият алкохол на екс, а след това започва да стреля на посоки. Всички в стаята загиват на място.
[ad id=“225664″]
Ученикът излиза в коридора и продължава да стреля. Бременната в осмия месец Елена и съпругът й Стефан са следващите жертви. Освен с пистолета, Бранимир използва и ножа. Само за минути в коридора и по стаите остават 6 трупа, а 10 души са тежко ранени. Двама от тях по-късно умират от раните си в болница.
Няколко от жертвите са чужди граждани.
Убиецът е обезвреден от двама студенти – второкурсникът Исмет Север и третокурсникът по журналистика Стоян Агов. В борбата обаче и двамата са тежко ранени, като Агов не оцелява, а Север е прострелян в десния крак и е наръган три пъти в гърба и хълбоците. Месеци лекарите се борят за живота му, а по тялото му има 103 шева. Куршумът пък остава за цял живот в крака му.
„Бягството“ на Бранимир
По стара традиция, комунистическата власт налага пълно информационно затъмнение за най-масовото убийство в историята на България. Случаят бързо е приключен от Държавна сигурност в пълна секретност.
17-годишният Бранимир е задържан, но заключението на петорната съдебно-медицинска експертиза гласи, че той не трябва да носи наказателна отговорност за зловещото деяние, тъй като страда от „шизофренна психоза“. Решено е, че ученикът трябва да бъде настанен в психиатричната болница в ловешкия затвор.
На 7 февруари 1975 г. Бранимир Дончев е конвоиран към психиарията. Край Ботевград обаче младежът иска да отиде по малка нужда. Според официалната версия, Бранко се опитал да избяга и е застрелян от милиционерите.
Погребан е в Ботевград, близо до лобното си място.
[ad id=“225664″]
Съдбата на семейството му
Бащата Дончо Дончев е арестуван, защото е оставил оръжието си без надзор. Осъден е на 4 години затвор, които излежава. Плаща и огромна кръвнина.
Близнакът на Бранимир – Делян, също е обявен за психически нестабилен и поставен под наблюдение, за да не повтори стореното от брат му. Прекарва години наред в психиатрични санаториуми, докато през 1988 г. сестра му не получава съобщение, че е паднал от терасата на санаториума в Кюстендил и е загинал на място.
