Светите родни сестри Минодора, Митродора и Нимфодора живяли в края на третия и началото на четвъртия век. Родината им е областта Витиния, в северозападната част на Мала Азия. Те били християнки още от най-ранни години.
Почувствали влечение към съзерцателен живот. Породило се в тях желание да служат на Бога в чистота и девство. Затова напуснали родителския дом, дошли в Никодимия и оттук се отдалечили на един висок пустинен хълм, недалеч от планината Пития, при топлите минерални води. Предали се на труд, пост и молитва. Заради това Бог ги удостоил с дара на чудотворство. Водели при тях болни от различни болести. С гореща молитва те ги изцерявали. Помагали на всички страдащи. Из всички области наоколо се заговорило за тях. Навсякъде станали известни като дивни церителки и помощнички на хората в бедите и неволите им.
По това време забушувало жестоко гонение против християните. Управителят на Витиния Фронтон узнал за светите девици и ги повикал при себе си на съд. Присъстващите на разпита били удивени от ангелската красота на лицата им, озарени от благодатта на Светия Дух.
Управителят се обърнал към тях с ласкави думи. Поискал нежно да ги убеди да се отрекат от вярата си в Христа Бога.
– Хубави девойки – казал им той, – вижда се, че всички наши богове са ви обикнали и са ви надарили с такава дивна красота. Те са готови да ви удостоят и с големи почести. Съгласете се само да им принесете жертва и да им се поклоните! Аз ще говоря на императора Максимиан за вас. Той ще ви почете с дарове. Ще ви омъжи за големци от своя двор. Тъй вие ще се наслаждавате от всички радости на живота.
Най-голямата сестра, Минодора, му заявила:
– Бог ни е създал и украсил със Своя образ. Ние се покланяме Нему. Не искаме да слушаме за друг бог. Дарове и почести не ни са нужни. Не искаме да се омъжваме. Чрез вярата и любовта ние сме се съединили навеки с Господа Иисуса Христа. Той е наша чест, наша слава, наше богатство. От Него не може да ни отлъчи нито цар, нито цял свят!
Така отговорили и другите сестри. Всички решително заявили, че са готови по-скоро да претърпят най-люти мъчения, отколкото да се отрекат от Господа.
Дълго ги убеждавал управителят – ту им описвал радостите, които ги очакват, ако се отрекат от Христа, ту ги заплашвал с най-ужасни мъчения, ако продължават да изповядват вярата си в Спасителя.
Девойките останали верни на своята изповед.
– И радостите и мъченията са временни – казали те. – А ние искаме да живеем вечно с нашия Господ, Когото обичаме най-много от всичко на света!
Управителят видял, че са напразни усилията му да ги склони да се поклонят на идолите. Затова заповядал да отведат двете по-малки сестри в затвора, а по-голямата – Минодора – да бият и мъчат.
Били девойката два часа по цялото тяло. А тя само молела и славела Бога:
– Господи Иисусе Христе, радост моя, любов на моето сърце, към Тебе прибягвам! Надеждо моя, моля Те – приеми в мир душата ми!
С тия думи тя починала.
След четири дни мъчителят извикал при себе си по-малките сестри – Митродора и Нимфодора. Показал им разкъсаното тяло на сестра им и наново почнал да ги убеждава да принесат жертва на боговете, за да не ги сполети същата участ.
У девиците се възпламенила още по-голяма ревност към Бога.
Като видели мъртвото тяло на сестра си, те в един глас извикали към нея:
– Благословена си ти, сестро и майко наша, че се удостои да бъдеш увенчана с мъченически венец и да влезеш в чертога на Небесния Жених. Моли се на Господа да повика и нас на тоя свет подвиг, та да дойдем при Него и да се поклоним на Неговото величие!
След това се обърнали към управителя и една подир друга му казали:
– Защо се бавиш? Нашите членове са готови да бъдат разкъсани, главите ни – да бъдат отсечени. Сърцата ни са готови за мъжествено търпение! Ние няма да преклоним колене пред лъжливи богове. Ние ще умрем радостно за Христа Господа, нашия Жених!
Митродора и Нимфодора били също жестоко мъчени. Накрая били удостоени също с мъченическа смърт.
В неукротимия си гняв към мъртвите Фронтон заповядал да накладат огън и да хвърлят в него телата им, за да изгорят. Но паднал гръм от небето, който го поразил заедно с всичките му слуги. Проливен дъжд угасил огъня.
Християните погребали с чест телата на светите три сестри в един гроб близо до топлите води.
Това станало между годините 305 и 311.
По-късно била издигната църква над гроба им. Наречена била с техните имена – Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора.
