На 2 ноември Църквата почита Свети мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор и Афтоний

Св. мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор и Афтоний – от Персия. За христовата вяра Акиндин и Пигасий били хвърлени в огнена пещ, другите – посечени с меч с още 700 души в Персия по времето на царете Саворий и Сапорий II през IV век.

Св. Мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист били християни и служели в царския дворец при персийския цар Сапор. Цар Сапор желаел да живее в мир с император Константин Велики и затова в началото на своето царуване не преследвал своите поданици, които приемали християнството.След смъртта на Константин обаче той започнал война с наследника му Констанций. Жреците и персийските маги, които ненавиждали християните, упорито убеждавали Сапора, че неговите поданици – християни се намират в постоянна връзка с враговете като техни едноверци и ги подпомагат във войната срещу него. Сапор поискал персите – християни да се отрекат от вярата си. Но за истинския християнин вярата е по-скъпа от живота, и голямото множество от тях предпочели да страдат и приемат смъртта, отколкото да се отрекат от вярата си. Започнало страшно гонение. Гонителите били изумени от голямото число християни, които се намирали в тяхната държава. Оказало се, че и в царския дворец имало много християни. Тогава довели при царя трима негови придворни: Акиндин, Пигасий и Анемподист, обвинени, че изповядват християнската вяра. Сапор употребил всички мерки, за да ги склони да се отрекат от вярата си, като им обещавал награди, ако покажат покорност, а в случай на съпротива ги заплашвал със смърт. Но те останали твърди във вярата си и приели да бъдат подложени на страшни изтезания. Бог подкрепял светите мъченици, като им дал необикновена твърдост. Езичниците били изумени. Един от мъчителите – Автоний – захвърлил оръжието,с което измъчвал невинните, и извикал: „Велик е християнският Бог!“ Осъдили го на смърт. Като чул присъдата си, той радостно извикал:“Слава на Тебе, Господи, Боже, в Когото вярват християните! Вярвам и аз в Тебе, покланям се на Тебе и за Тебе умирам. Спаси ме, мен недостойния, чрез великото си милосърдие!“ В това време светите мъченици с любов се молели за новообърнатия във вярата. И тъй, мястото за смъртно наказание станало място за тържество на истинската вяра.Сановникът Елпидифор също се обърнал към вярата, от езичник станал християнин. Смело заявил на царя, че вярва в Разпнатия Христос. И той бил отведен на смърт пред събралото се множество народ, и мнозина повярвали в Христа. Светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист, след като претърпели различни мъчения, били изгорени. Заедно с тях пострадала и приела мъченически венец и майката на цар Сапор. Царят, упорит в неверието, издал заповед, с която се осъждали на смърт всички християни, живеещи в държавата му. Тази заповед била издадена по време, когато християните празнували Христовите страдания. У християните пламнала неудържима ревност. Те започнали на тълпи да идват пред двореца и да изповядват вярата си. На Велики петък и на самата Пасха около хиляда души отдали живота си за вярата, а в това число бил и Азат – любимецът на царя. След това Сапор се убедил, че не е в състояние да изтреби християнството от държавата си, отменил първата заповед и издал втора, според която се предават на смърт само християнските свещенослужители.