Той успя да обедини опонентите си в неочаквана коалиция, която почти всички мислеха за невъзможна. Бенямин Нетаняху е най-дълго задържалият се на власт премиер в историята на Израел. Той е съден за приемане на подкуп, измама и злоупотреба с доверие. Загубил доверието и на политическите си съюзници, Нетаняху направи всичко възможно да възпрепятства съставянето на правителство без негово участие. Не успя.
В неделя израелският парламент Кнесет гласува вот на доверие и одобри новата коалиция с граничното мнозинство от 60 гласа „за“ срещу 59 „против“ и един „въздържал се“. Новото правителство положи клетва в понеделник.
Сформирането на коалиция беше под въпрос, тъй като Нетаняху е известен с умението си да постига политическите си цели в последния момент . Конфликтът в Газа също забави преговорите.
Правителството на Израел се състои от осем партии, като всяка от тях се намира в различна част от политическия спектър. Те са обединени единствено от стремежа да прекъснат над 12-годишното управление на Нетаняху от 2009 до 2021 г. Преди това той също е бил премиер от 1996 до 1999 г.
През изминалите две години в близкоизточната държава се проведоха избори общо 4 пъти. Последните избори се състояха на 23 март, като партията на Нетаняху „Ликуд“ спечели, но не успя да привлече привърженици за мнозинство.
След това мандат получи опозицията, оглавявана от Яир Лапид. В последния момент, вечерта на 2 юни той съобщи по телефона на президента Исак Херцог, че е съставил правителство.
Яир Лапид е основният архитект на новата управляваща коалиция. Той е лидер на лявоцентристката партия „Йеш Атид“ („Има бъдеще“), която получи най-голяма квота от управляващите партии в 120-местния Кнесет (17 места).
Преди да се занимава с политика Лапид работи като телевизионен водещ. През 2012 г. той напуска телевизията и сформира собствена партия. Лапид зае поста на външен министър, като след две години ще поеме властта от настоящия министър-председател – Нафтали Бенет.
Сред основните политически цели на „Има бъдеще“ са финансово подпомагане на средната класа и ограничаване на държавните субсидии за ултраортодоксалните евреи.
За ключов партньор на Лапид в бъдещата коалиция се смята крайнодясната партия „Ямина“ на Нафтали Бенет. Ако крехката коалиция се задържи дотогава, Бенет ще бъде министър-председател до септември 2023 г.
Бенет е бизнесмен, милионер и ултранационалист. Той се описва като „по-десен от г-н Нетаняху“. Бенет е бивш член на партията му „Ликуд“ и участва във всяко правителство до 2019 г., когато със своята новооснована партия губи изборите.
Партията на Бенет спечели само седем места в Кнесета, но въпреки това се превърна в т.нар. кингмейкър, от когото зависи дали изобщо ще се сформира правителство.
Новият премиер на Израел подкрепя заселването на евреи на палестински територии и се противопоставя на създаването на палестинска държава. Той е критикуван за избора си да предпочете коалиция с партньори, които не споделят крайнодясната му политика, вместо с десния Нетаняху, който му беше предложил съюз.
Гидеон Саар, лидер на партията „Нова надежда“, подобно на Бенет е бивш съпартиец на Нетаняху. Саар е министър на правосъдието в новия кабинет. Той категорично отхвърля възможността за палестинска държава и също подкрепя заселването в палестински територии.
Друга важна част от новото правителство на Израел е малката ислямистка формация „Раам“, водена от Мансур Абас. Тя ще е първата партия в управлението, представляваща арабите в страната, които наброяват 21% от населението на Израел.
Абас се идентифицира като палестинец, макар да е гражданин на Израел. Той също е критикуван от избирателите си за решението да влезе в коалиция с националистическа партия.
„Ще трябва да се вземат трудни решения, включително решения, свързани със сигурността. Трябва да жонглираме с идентичността си на палестински араби и граждани на държавата Израел, между гражданските и националистическите аспекти“, каза той пред италианска медия, цитиран от Ройтерс.
Останалите четирима участници в коалицията са дясната партия на рускоезичните евреи „Израел бейтену“ на Авигдор Либерман (7 места в Кнесета), центристката „Синьо и бяло“ на Бени Ганц (8 места), социалдемократическата и зелена партия „Мерец“(6 места) и Партията на труда – социалдемократическа и ционистка (7 места).
В случай че новото правителство на Израел издържи до края на 4-годишния си мандат, би било трудно за всяка една от партиите в него да се придържа напълно към програмата си.
Един от най-важните въпроси обаче е как ще подходи коалицията спрямо конфликта с палестинците.
Джоузеф Крауц пише за Асошиейтед прес, че анексирането на окупирания Западен бряг и нахлуването в Газа вероятно не са на дневен ред, тъй като Бенет може да загуби поста си, ако предприеме подобни действия.
Бенет най-вероятно ще продължи подхода на Нетаняху да поддържа десетилетния конфликт, без да го разреши.
Затова той най-вероятно ще продължи подхода на Нетаняху да поддържа десетилетния конфликт, без да го разреши, но и без да прави големи отстъпки пред палестинците, пише Крауц.
Всяко израелско правителство е разширявало еврейските селища на Западния бряг и в Източен Ерусалим, които Израел завзема през 1967 г. и които палестинците искат за своя бъдеща държава.
Според Крауц настоящото правителство ще продължи тази тенденция, но не толкова агресивно, за да не разгневи САЩ, тъй като администрацията на Джо Байдън настоява за сдържаност и евентуално възобновяване на мирните преговори.
Очаква се новото правителство да запази твърдата позиция на Нетаняху по отношение на Иран и „да се противопостави на усилията на президента Байдън да съживи международното ядрено споразумение“.
Въпреки това обаче в началото на месеца Бени Ганц, (лидер на партия „Синьо и бяло“) обеща при посещение в САЩ да поддържа разговора „отворен при закрити врата“.
Новото правителство вероятно ще работи с Джо Байдън и за укрепване на връзките с арабските държави, пише Крауц.
Стотици участваха във възпоменанието на жертвите на насилствената асимилация на българските турци, видя репортер на…
Заради по-силната конкуренция от страна на Китай, спадащите продажби у дома и новия натиск от…