Случайно те видях след толкова години,
ти, моя къщичке на село – спомен вечен за любов…
От теб останала бе шепа пръст и камъни бездомни,
стени порутени в сподавен тътен и отминал зов.
А беше някога изпълнена със трепет и живот,
оглеждаше се в теб вечерницата и луната.
Щурчета свирeха под стряхата на твоя небосвод
и птици сладкопойни чуруликаха в душата.
В короната се криех на разлистена череша-
така божествено красив бе тоз черешов цвят!
Заплиташе ми пролетта нахално някак във косите,
целуваше с вълшебство моя малък детски свят.
Със тебе, къщичке, аз цял живот си вземам сбогом…
Ала да те забравя така и не можах!
И мила ми е таз земя под тебе, дето в коренище пази
историята на рода ми, обич, сълзи, страх.
Най-милият ми спомен в теб –
да ме посрещне маминка, прибягала на двора,
на прага – дядо ми с протегнати към мен треперещи ръце….
Усещането да си обграден с любими хора,
които ти се радват от душа и от сърце.
И днес остана ми от тебе
шепа пръст и вкус на детство,
и спомените за черешов цвят,
изпълнен с простота извечна и живот.
В сърцето ми ти, схлупена къщурке, винаги ще светиш,
защото свързвам те с любов.
22.01.2019
Тя се надява това да не спре строежа на държавната...
4,2 млн. за една година пътуват средно по шест пъти...
Бану опитва да настрои Сейран срещу Митхат. Кенан нарежда на хората си вечерта да приберат…
Бъдете радостни и красиви, дори в най-мрачните дни...