Неда Спасова: Не разбирам как над 100% капацитет в градския транспорт е по-безопасен от театъра

Обичам маратона със сериали, рекордът ми е 14 часа

Преподавам „Сценична реч“ на студенти в НАТФИЗ

Актрисата откровено пред „Телеграф“:

-Неда, номинирана сте за “Аскеер” в категория “Поддържаща женска роля” за образа на Маргерита в „Няма да платим! Няма да платим!“ по Дарио Фо. Разкажете ни за превъплъщението, какви бяха отзивите за него?

-Не мога да разкажа много за процеса по изграждане на тази роля, защото не съм неин титуляр. Моята колежка Мила Банчева излезе по майчинство няколко представления след премиерата и аз просто я заместих. Влязох буквално за две репетиции по 2 часа. Мила много ми помагаше, защото стилистиката на спектакъла е различна от повечето представления. Другите актьори в него също ме подкрепяха – Михаил Милчев, Невена Калудова, Николай Върбанов, Пламен Манасиев, Сава Пиперов, Юли Малинов, Юлиян Рачков. И режисьора Теди Москов, разбира се, помогна за бързото ми влизане в представлението. Тази номинация е колкото за мен, толкова и за Мила Банчева и моите колегите, които са поставили здравите основи на представлението. Радвам се, че то е оценено. Николай Върбанов и композиторът на „Няма да платим! Няма да платим! Антони Дончев също има номинации за “Аскеер”.

-Очаквате ли да грабнете престижния приз?

-Не. И това не е песимизъм. Това е реализъм. Имам още дълъг път да извървя, за да мога да се чувствам равна с моите талантливи колежки в същата категория – Радена Вълканова и Светлана Янчева. Просто съм щастлива и благодарна, че името ми е до техните.

-Очаква се трупата на Театър „София“ да стартира турне – имате ли яснота кои постановки, с ваше участие, ще бъдат представени?

-Доколкото знам, програмата на турнето още не е направена. То се планира за другия сезон, когато сградата на Театър София ще бъде в ремонт. До тогава се надявам да имаме и нови премиери, както и да възобновим представленията, които в момента не играем заради пандемичната ситуация, за да покажем колкото се може повече заглавия на почитателите на театралното изкуство извън столицата.

-Със звездния състав на “Тирамису” играхте за 150-и път. Какво направи този спектакъл толкова обичан и желан от приятелите на изкуството?

-Той даже догодина ще стане и на 10 години. Аз играя в него от 3 години. „Тирамису“ привлича публиката с голямото си чувство за хумор, откровеността и женската сила за справяне с трудностите. Който го е гледал, знае, че освен ежедневните работни и извънработни ситуации на жените, присъстват изключително откровени, оголващи монолози на героините, за които знам, че много хора от публиката откриват частичка от себе си в тях. Тези монолози са с обект на внимание публиката, не някъде в пространството, а изцяло насочени към гостите в залата. Тези монолози стават общи – на актрисите и на публиката.

-Лесно ли се сработихте с Лилия Маравиля, Силвия Петкова и останалите дами? Разкажете ни някой забавен момент, останал скрит от публиката.

-В прекрасно разбирателство съм с колежките си. И съм им благодарна, че винаги са се отнасяли към мен с уважение и грижа. Бързо влязох в спектакъла и го заиграх. Момичетата ме приеха като част от тях от първия ден на представлението. Имаме доста смешни лапсуси по време на спектакъла, но те често остават скрити за публиката, защото само ние си знаем грешките. Беше много сладко да играем с Мила Банчева, когато беше вече бременна и това се виждаше и от публиката. В спектакъла сме готини мадами, луксозно облечени, работещи в топ рекламна агенция, с много забързано ежедневие и изведнъж една от нас е бременна, доста странно за цялостната концепция на представлението, но наистина беше много мило, защото се усети как публиката реагира на това с радост и любов, че една от нас ще става майка.

-В тази линия – как приехте ограничението на живи представления, изолацията и изобщо COVID-19?

-В началото ми беше много трудно. Отвсякъде медиите ни заливаха с неприятна информация. Животът спря. Въздухът стана по-чист. Всичко това много ми приличаше на някакъв холивудски филм за Апокалипсиса, казвам го това с намигане. После се успокоих и си дадох сметка, че няма нищо по-страшно от самия страх. Театърът ми липсваше обаче много. Дълго време нямах представления, понеже в Театър „София“ имахме открита сцена, но само за спектаклите, които технически можеха да се играят навън. През септември заиграх и се върнах към „корените“ си и наистина беше ободряващо.

-Година по-късно – има ли трайни вреди за изкуството и кои са те?

-Най-голямата ми болка е полупразната зала и скритите лица на публиката. Театърът е живо изкуство на магичен диалог между публиката и артистите. А това в момента е ограничено. Продължавам да не разбирам как над 100% капацитет в градския транспорт е по-безопасен от театъра…

-Самата вие влизате в образа на медик в лекарската сага “Откраднат живот” – как гледахте на играта, когато тези хора, практикуващи обаче в действителността се превърнаха в надежда? Като че ли най-сетне получиха своето заслужено признание…

-Още от самото ми влизане в сериала започнах да се интересувам много повече от проблемите на медиците ни. Поддържам добри взаимоотношения с един от консултантите на сериала – операционната сестра Маргарита Симеонова. Тя често, освен медицинските казуси и техническото достоверно изпълнение на действията в сериала, ми разказваше за проблемите, които имат и сестрите, и докторите. Липсата на кадри, липсата въобще на опитни кадри, ниското заплащане и денонощния труд. А цялата ситуация просто ми доказа за пореден път как лекарската професия е мисия. И без лекарите – не можем. Сигурно някой ще ми опонира, че не всички лекари са добри и съвестни, сигурно е така. Но и не всички хора са добри и съвестни.

-“Ако Мастора беше видял Неда, щеше да я нарисува” – така Максим Генчев отговори на въпроса защо точно вие ще играете любимата жена на Христо Ботев – Венета, във филма за българския поет и революционер. На какъв етап на снимките?

-На труден етап. Филмът се финансира изцяло от дарители – български граждани. Една баба от русенско село отделяше всеки месец от пенсията си. Велика баба! Знаем какви пенсии получават нашите баби и дядовци…

Не знам кога ще го завършим. Вече година се снима по 1-2 дни всеки месец. Аз снимам без хонорар, това е моето участие към дарителската кампания. Но имаме нужда от средства за техника и пътуване по различни локации. Филмът е кауза. И, слава богу, намира съмишленици. Благодарна съм на всеки, който прави тази кауза реалност.

-С кого си партнирате най-често?

-Нямам колега, с когото сме постоянно заедно в проекти. Навсякъде си партнирам с различни колеги, но намирам това за обогатяващо. Имам удоволствието да работя със страхотни актьори.

-Извън светлините на прожекторите – коя е Неда? Кои са вашите хобита и интереси?

-Нищо „сензационно“. Гледам филми, сериали, чета, чистя, готвя… Това са нещата, за които просто не ми остава време, когато ми е запълнено ежедневието с работа. Много обичам, когато имам време, да си правя маратон със сериал. Рекордът ми е 14 часа без спиране.

-Имате ли план за топлите месеци – проект или набелязани дестинации?

-През юни и юли играем в театъра. Репетираме. Аз преподавам и „Сценична реч“ на студентите в НАТФИЗ. Техните изпити са отложени за август. Ще е хубаво да имам една седмица, в която да си почина и ако я има – това ще е в България.

-Какво си пожелавате?

-Здраве и смисъл. Разбрахме през тази една година, че по-важно от първото няма. А смисълът е моторът за съществуване ни.

Това е тя:

Неда Спасова е родена на 19.02.1992 г. във Враца.

През 2014 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Актьорство за драматичен театър” в класа на проф. Маргарита Младенова. От началото на 2018 г. е част от трупата на Театър „София“.

Играе в спектаклите „Процесът против богомилите”, „Гео”, „Бесове”, „Арабска нощ” и още.

Участва във филма „Дамасцена” и сериала „Откраднат живот“.

Ще играе любимата жена на Христо Ботев – Венета, във филма посветен на българския поет и революционер, реж. Максим Генчев.

източник www.dunavmost.com