Неравната битка на българското правосъдие с Волен Сидеров

Лидерът на подкрепящата правителството проруска партия „Атака“ Волен Сидеров е активен участник в политическия живот на страната през последните 15 години. В момента партията му подкрепя ГЕРБ, което не му попречи през 2013 г. да се превърне в „златния пръст“ и да осигури последния необходим глас за избирането на кабинета на Пламен Орешарски, предложен от БСП и ДПС. Поведението му обаче не е свързано само със смяна на политическите позиции, но и с дълга поредица от скандали, провокации и обвинения в хулиганство.

Сега Сидеров е обвинен за призива си на Великден хората масово да нарушат ограниченията срещу разпространението на коронавируса, както и за това, че е попречил на разследващите да му връчат призовка като обвиняем. Освен това той е разследван за заплаха срещу прокурор и разследващ полицай, произнесена в телевизионен ефир. Заради тези производства той дори беше обявен за издирване, след което беше задържан за 24 часа и освободен под гаранция от 100 000 лв. Дали обаче Сидеров ще получи наказание по тези обвинения? Доста спорен въпрос, особено на фона на досегашния му опит с правосъдието.

“ „По-добре наказание сега, веднага,
пък било то и пробация,
отколкото един дълъг процес“

В случаите, когато за действията му е била търсена наказателна отговорност, това винаги е ставало със закъснение и на фона на нетипична за прокуратурата снизходителност. Досега лидерът на „Атака“ неведнъж се е сблъсквал с правосъдието, но единственото налагано му наказание е 2 години пробация и 25% удръжка от заплатата. Съдът постанови тази обща присъда през 2016 г., след като Сидеров постигна общо 5 споразумения с прокуратурата по свои дела за хулиганство и физически посегателства, включително срещу полицаи.

„По-добре наказание сега, веднага, пък било то и пробация, отколкото един дълъг процес“, обясни тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров докато Сидеров правеше признание след признание, осигурявайки си минимално наказание.

Ставаше дума за няколко негови стари прояви, като например инцидента по време на честването на 135-годишнината от Априлската епопея през 2011 г. в Батак, когато лидерът на „Атака“ се качи на трибуната и отскубна кабелите за озвучаването. Наред с този случай, Сидеров призна вината си за саморазправата с репортер на телевизия СКАТ пред Народното събрание в деня на гласуването със „златния пръст“ за кабинета „Орешарски“ през 2013 г. – случай, останал в историята с репликата: „Извини се, бе!“

Общата му присъда от 2 години пробация включваше още скандала от началото на 2014 г. с френския културен аташе Стефани Дюмортие на борда на самолет от София за Варна, когато Сидеров я е нападнал с думи и е поискал документите й за проверка. Случаят прерасва в обиди към други пасажери и саморазправа с полицай на летището в морския град. Тогава всички присъстващи съпартийци на Сидеров свидетелстваха, че той е бил жертва на произвол от страна на униформените, но отговорност за лъжесвидетелстване така и не им беше потърсена, след като две години по-късно лидерът им призна обратното.

“ „Моля, нямайте ни
най-малко съмнение в
психическата изрядност
на Волен Сидеров“

Към споразуменията си с прокуратурата през 2016 г. Волен Сидеров прибави и посегателство срещу полицай пред денонощен магазин от типа „клекшоп“ на столичната ул. „Георги С. Раковски“. Тогава Сидеров искаше да провери магазинчето за контрабандни стоки и наркотици, но пристигналите униформени не удовлетвориха желанието му. Малко след това последва и нахлуване в сградата на НАТФИЗ в нощта на местните избори през 2015 г., когато политикът беше буквално изнесен и задържан от полицията.

Именно тази провокация имаше предвид бившият здравен министър Петър Москов, когато същата година в едно свое телевизионно интервю се обърна към зрителите: „Моля, нямайте ни най-малко съмнение в психическата изрядност на Волен Сидеров. Тук не говорим за отклонения, а за добре програмирани действия и желание да се търси скандал.“

С осъждането му за тези 5 случая прокуратурата за първи път демонстрира решителност спрямо лидера на „Атака“ на фона на други негови прояви, които останаха безнаказани. Като побоя, нанесен в присъствието на Сидеров от привърженици на „Атака“ на няколко мюсюлмани пред столичната джамия „Баня Башъ“ през 2011 г. Прокуратурата дълго разследва този инцидент, но така и не откри данни за престъпление на партийния лидер, въпреки че негови подчинени твърдяха, че провокацията е била замислена именно от него.

Без последствия за Сидеров и антуража му остана и случаят от 2015 г., когато той изкърти дръжката на входната врата на Министерския съвет в опит да нахлуе на заседание на тогавашния служебен кабинет. В репертоара му се отличават и изпълнения на международна сцена като ареста му на летището във Франкфурт през 2010 г., след като беше буйствал на борда на самолет на „Луфтханза“. Или инцидентът в известния брюкселски ресторант „Къщата на лебеда“, където представители на „Атака“ замеряха с храна персонала на заведението.

Сред по-скорошните скандали, провокирани от Сидеров, се откроява случаят в студиото на предаването „Референдум“ по БНТ, когато се наложи безпрецедентна намеса на жандармерията, последван от неуспешни опити за нахлуване в държавната телевизия и зала „Арена Армеец“ покрай местните избори в София през миналия октомври. Единственото последствие за лидера на „Атака“ тогава беше глоба от 2000 лв., наложена му от Централната избирателна комисия за това, че е нарушил добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите, които са участвали в предизборния диспут.

Ваня Русева