Неумолимият възход на борсово търгуваните фондове

Снимка: Bloomberg

Борсово търгуваните фондове (ETF) се насочват към поредната рекордна година. Тези фондове с ниски разходи, които най-често проследяват даден индекс, привлякоха 659 млрд. долара през първите шест месеца на 2021 г. в сравнение с рекордните досега 767 млрд. долара за цялата 2020 г. Към момента рекордът вероятно вече е подобрен.

Данните предоставят още доказателства, че ETF са една от най-успешните финансови иновации през последните няколко десетилетия. На този успех се радват не само мениджърите им (Vanguard, State Street и BlackRock се превърнаха във финансови гиганти), но и техните клиенти. Инвеститорите са спестили милиони долари от такси в сравнение с по-скъпите финансови структури, пише Financial Times в редакционен коментар.

Успехът на ETF отчасти представлява триумф на пасивното (над активното) инвестиране, при което фондовете просто се опитват да отразяват представянето на пазара, вместо да се опитват да го победят – намалявайки разходите за управление, което често не носи по-добро представяне.

Клише е, че много малко активни мениджъри действително побеждават пазара, а и в ерата на ниски лихвени проценти и неумолимо растящи пазари на акции много инвеститори виждат ползата от спестяването на няколко базисни пункта от такси, вместо да преследват малката група акции, които ще се окажат суперзвезди. 

Но по-фундаменталната иновация е структурата на фондовете, при която определени „упълномощени участници“ могат сами да създават и изкупуват акции от фонда. Разрешаването тези маркетмейкъри да изкупуват акциите не срещу кеш, а в натура – въз основа на активите, включени във фонда – прави по-евтино, както и по-лесно за инвеститорите да ги търгуват. Маркетмейкърите, често самите те високочестотни търговци, печелят, като се възползват от малки несъответствия между цените на ETF и активите, които те трябва да следват, вместо да събират такси.

Това има потенциал отвъд простото проследяване на индекса, както много активни мениджъри вече демонстрират. Регулаторните промени означаваха, че все повече хора използват структурата на ETF, а не по-традиционен взаимен фонд за намаляване на разходите – създавайки „активно управлявани непрозрачни ETF-и“, които могат да използват едни и същи „упълномощени участници“ за търговия, но без да се налага да разкриват вложенията на фонда.

По същия начин институционалните инвеститори и хедж фондовете използват ETF като средство за евтина търговия: представянето на фондовете по време на пазарния спад, съпътстващ началото на пандемията от коронавирус, успокои опасенията, че те могат да изострят пазарната паника или да оставят инвеститорите в затруднение да получат парите си обратно.

Все пак съществува риск от самодоволство. То е свързано с железния закон на финансите, че иновациите биват последвани от криза. Има много потенциални причинители на проблеми: синтетични фондове, които реално са дълговите задължения на банките; суровинни фондове, които превъртат фючърсни договори и се оказаха в капан миналата година, когато цените на петрола за кратко станаха отрицателни; или фондовете с ливъридж, които, ако бяха пакетирани по различен начин, регулаторите можеше да не ги сметнат за подходящи за инвеститорите на дребно.

За системните регулатори добро практическо правило е, че червените предупредителни светлини за потенциална финансова нестабилност трябва да мигат или когато е налице ливъридж, или когато определени институции стават твърде големи.

Два червени семафора мигат над ETF. Не е нужно човек да възприема особено цинично гледище спрямо големите доставчици, за да бъде загрижен за толкова малкия брой компании, които имат толкова голямо влияние върху гласовете на акционерите и заседателните зали. Регулаторите също така трябва да следят отблизо упълномощените участници, които търгуват трилиони долари годишно от името на инвеститорите в ETF.

източник https://www.investor.bg/