„Нечовешко“. Как пациент на психиатрията в Ловеч загина при пожар, докато е вързан за наказание

Държавните психиатрии в България от години са обект на международни критики, защото персоналът в тях допуска пациенти да бъдат наказвани чрез изолиране и връзване. Един фрапиращ случай от началото на този месец нагледно демонстрира защо подобни практики са отречени на Запад, а ако се прилагат, това се случва при стриктен контрол.

Млад пациент на психиатрията в Ловеч почина при пожар, докато е бил вързан за ръцете и краката и заключен в т.нар. “мека стая” за наказание в момента на избухването на огъня. Това е установила проверка на екипа на националния омбудсман Диана Ковачева, показва официален доклад, публикуван в сайта на институцията.

Случаят е от 2 октомври и за него тече разследване на Окръжната прокуратура в Ловеч. Омбудсманът обаче препоръчва делото да бъде иззето в София, тъй като завеждащата отделението, в което е станал пожарът, се оказва съпруга на началника на местната Съдебна психиатрия.

Именно съдебните медици в града трябва да установят причината за смъртта на починалия. Ако бъде потвърдено, че мъжът е умрял вследствие на пожара, прокуратурата трябва да изясни дали има персонално отговорен за смъртта му и евентуално да повдигне обвинения.

Проверката на омбудсмана потвърждава разказа на друг пациент, станал свидетел на фаталния инцидент, който каза пред БНТ преди дни, че починалият 25-годишен Георги Г. е викал за помощ, но не е бил пуснат от заключената стая.

От доклада, в който за пръв път се изнасят подробности по случая, става ясно, че във въпросния ден са били допуснати редица нарушения на правилата. Сред тях е обстоятелството че починалият не е бил под непрекъснат надзор от персонала, което е задължително при връзване на пациент.

Освен това проверяващите отбелязват, че младият мъж необяснимо е бил “изолиран в продължение на 9 часа и е бил имобилизиран (вързан) за четирите крайника за почти 6 часа”, което те определят като “нечовешко и унизително отношение”.

“Видно в случая с Г.Г., вместо меката стая да бъде използвана като щадящо и безопасно място за изолация, тя е използвана като “наказателна стая”, се казва в доклада.

Омбудсманът има право да прави подобни проверки, тъй като е националният орган, действащ превантивно по линия на конвенциите срещу изтезанията към ООН и Съвета на Европа. По смисъла на тези документи държавните психиатрични болници се явяват места за лишаване от свобода.

Свободна Европа потърси за коментар директора на психиатрията д-р Митков Митев, но не успя да се свърже с него по телефона. Потърсихме и началничката на отделението, в което е възникнал пожарът, д-р Катя Едрева, но на този етап тя се въздържа да коментира по същество констатациите в доклада, тъй като първо иска да отправи възражения към екипа на омбудсмана.

От проведените по време на проверката интервюта с персонала на психиатрията става ясно, че към 10.00 часа на 2 октомври починалият е бил “психомоторно възбуден” и е “бутнал” дежурната лекарка. Затова тя е решила той да бъде вързан от 10.30 до 12.30 часа, като същевременно бъде и изолиран в “мека стая” от 10.30 до 16.30 часа.

Това са специално тапицирани помещения, в които буйстващи пациенти могат да бъдат изолирани, без да се налага да бъдат връзвани, за да не се самонаранят.

В 13.30 часа лекарката решава пациентът да бъде вързан повторно и изолиран до 19.30 часа, въпреки че първата му изолация все още не е изтекла. Попитана за това несъответствие тя обяснява, “че се е объркала”. Накрая лекарката нарежда мъжът да бъде вързан трети път – от 18.00 до 20.00 часа. Според правилата тази мярка не може да продължава повече от 2 часа.

Проверяващите подчертават в доклада, “че е нечовешко и унизително отношение или отнасяне един пациент да бъде връзван в продължение на часове през един и същи ден и изолиран”.

Връзването на буйстващи пациенти е регламентирано в наредба от 2005 г., утвърдена от здравното и правосъдното министерства. Екипът на омбудсмана обаче посочва, че в нея “не е разписано, след като е назначена една мярка имобилизация (връзване) за 2 часа, това означава ли, че 5 минути след като е изтекла мярката пациентът отново може да бъде вързан неограничен брой пъти”.

“Така също, когато човек е бил изолиран за 6 часа, не е разписано колко пъти може да се продължи тази мярка за по още 6 часа. На практика, човек може да бъде изолиран всеки ден в продължение на 15 дни почти без прекъсване на мярката.”

Проверяващият екип подчертава в доклада си, че “не разбира кое е наложило прилагането на толкова крайни принудителни мерки”, предвид факта, че преди този случай починалият “не е имал прояви на агресия и автоагресия през цялото време на лечението си”.

“Всички пациенти казаха, че са се разбирали добре с Г., той постоянно ги е черпил с цигари и кафе. Един от пациентите каза, че са били приятели.”

Разминаване с информацията от прокуратурата

От доклада проличава сериозно разминаване между датата на приемане на пациента, установена от екипа на омбудсмана, и тази, която вече беше оповестена от Ловешката окръжна прокуратура.

На 16 октомври говорителката на местното обвинение Светла Иванова съобщи, цитирана от БТА, че Георги Г. е бил приет за лечение по-рано същия ден, 2 октомври, когато е станал фаталният инцидент.

Това обстоятелство е от съществено значение в случая, защото се предполага, че в деня на приемането си пациентът е имал агресивно поведение и това би могло да наложи изолирането и дори връзването му.

В доклада на омбудсмана обаче е посочено, че всъщност починалият е приет почти цял месец по-рано – на 9 септември. Тогава е бил докаран от полицаи и доброволно е подписал декларация да влезе в психиатрията за лечение.

“Близо месец след постъпването му и с оглед на провежданото му лечение следва да се предположи, че острата фаза на заболяването му е овладяна. От настаняването единствената му наложена мярка е „изолация“ в деня на постъпването”, посочват проверяващите.

Затова и правят извод, че продължителната изолация, придружена с връзване, на 2 октомври, не е имала терапевтичен, а наказателен характер. Нещо, което категорично се отрича от всички международни правозащитни институции.

Аларма, която не се чува, и камери, които не записват

Завеждащата отделението д-р Катя Едрева не е присъствала там по време на пожара. Заедно с лекарката, назначила изолацията, и фелдшера, застъпил на смяна малко преди инцидента, обаче твърдят, че “алармата на димния детектор не се чува извън “меката стая”, защото звукът е много слаб”.

За камерите за видеонаблюдение пък д-р Едрева е обяснила, че излъчват картина само в реално време и не могат нито да записват случващото се в меките стои, нито да предават звук. Затова и няма запис от фаталния инцидент.

В тази връзка проверяващите отбелязват, че “не е ясно защо детекторите за дим са поставени само в “меките стаи” и защо няма изградена система за звукова и светлинна сигнализация, която да е в коридорите и в манипулационната”.

В края на доклада се препоръчва на временния главен прокурор Борислав Сарафов да изземе на специален надзор висящото разследване на инцидента и да разпореди проверки за връзването и изолирането на пациенти във всички психиатрии.

Препоръчва се и на здравното министерство също да направи проверки и да прецени кои психиатрии могат да бъдат преструктурирани и кои трябва да бъдат закрити. Подчертава се и необходимостта от преразглеждане на наредбата за връзване и изолация на пациенти.

Нарушенията, описани в доклада на омбудсмана, не са нещо ново за България. Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание от години посочва, че пациенти на българските държавни психиатрии системно биват връзвани и изолирани за наказание.

Въпреки многократните призиви това да бъде преустановено, мерки все още липсват. В края на 2020 г. стана ясно, че държавата ще изготви план за закриване на 28 психиатрии до 2027 г., но към днешна дата не е ясно дали това се е случило.