Ето защо аз повече:
1. Не очаквам обаждания от мъже или съобщения. Пиша или самата аз, или отстранявам от контактите си тези, които не намират време за кратък отговор: „Съжалявам, сега съм зает, ще се обадя като се освободя“;
2. Не ходя на среща, ако мястото и времето не ме устройват. За да носи радост една среща, тя трябва да е удобна и за двамата. Ако мъжът не се интересува нито от времето, нито от желанието, нито от удобството на жената, значи не се интересува от тази жена. И такъв мъж не ми е нужен;
3. Не прощавам липсата на подаръци за рождения ми ден и други мои важни празници. Харесвам мъжете, които обичат да харчат пари за жената, която им харесва, тоест за мен. Финансово алчни хора обикновено са стиснати и с всичко останало. Небрежността към датите, важни за хората, е небрежност и към човека като цяло. Тези, в които ние сме влюбени, искат да се поглезят. Всичко, което е важно за него, става важно и за нас. Ако това не е от значение или си забравил – можеш да забравиш и номера на телефона ми;
4. Не търся извинения за мъжката неблагоустроеност и неуспешност. Това не означава, че от мъжа ми трябват само пари. Но „с любимия е рай дори и в колиба“ – не е точно историята на живота на една зряла жена. Колибите оставихме на 20 и 30 години, на 40 вече лично сме си устроили комфортен живот и няма извинение;
5. Не мълча за това, което не ми харесва. Разбира се, не му досаждам с безкрайни натяквания. Но има неща, които другият човек не знае, само защото е различен. Ако не ми харесва високата скорост, тя ме плаши, аз няма да си мълча или да се възхищавам, ако той ускорява над 120 км/ч. Така че аз не казвам раздразнено: „За къде си се разбързал, къде отиваш,“ аз спокойно казам „Не карай толкова бързо, нервна съм и ме е страх.“
6. Не се страхувам да задавам въпроси. И съм готова да отговоря и аз. В младостта си ние се страхуваме да изясним непонятното, тъй като не искаме да стреснем или нараним мъжа. Но именно тази липса на яснота след това създава рана у нас самите. Аз не искам да се самонаранявам, затова всичко си изяснявам;
7. Не гладя мъжки ризи. Аз не обичам да гладя. Тежи ми да гладя и моите дрехи. Аз вече не правя нищо за мъжа, което е бреме за мен самата. Ако той ме обича – сам ще глади ризата си;
8. Не приемам секса за любов. Сексът може да бъде свързан с любовта, а може и да не е свързан. Любовта за мен е да изглади своята риза, да помълчи с мен сутринта, защото аз сутрин не обичам да говоря, да запомни името на моята котка и колко лъжици захар искам в кафето, да донесе през май букет от свежи цветя, да дойде и мълчаливо да оправи крана на чешмата. Ако всичко това го няма, а има само секс – това означава, че любовта също я няма;
9. Не ревнувам мъжа от приятели или от работата. Или от деца от предишни връзки. Ако мъжът ме обича, той намира време за мен. Включва ме в натоварения си график със срещи, пътувания, футбол с приятели или риболов с неговия син. Защото аз живея наситен, богат живот.
10. Не се старая да изглеждам по-добре или да се държа по-добре заради мъжа. Напротив – на среща аз мога да бъда още по-лоша, по-груба и по-цинична, праволинейна. Аз не се колебая да говоря за своите проблеми или трудности. Този, който сметне за необходимо, може да погледне и по-дълбоко и по-надалече. Този, който не – да ме подмине.
Аз съм на почти 42 години. И съм бамбук. Права, силна, гъвкава, непретенциозна. Трудно е да бъда сломена, изкривена или отскубната. Аз съм закалена. Но аз все още искам да обичам. Просто не съм готова да правя жертви заради това. Любовта е съзидание, а не жертви и разрушения.
Автор: Ерика Шпундра; източник: diana.bg
