Не, БСП не е алтернатива на модела „Борисов“

Европейските избори изправят българския избирател пред сложна дилема. От една страна той трябва да изпрати силно послание на ГЕРБ, че моделът на управление, който Борисов е установил заедно с ДПС, не може да продължава повече. Това е модел на привилегии за близки до властта хора, които трупат богатство, заобикаляйки закона. Последният пример, който справедливо вбеси хората, бяха “къщите за тъщи”: усвоени евросредства за построяването на частни вили, вместо (както програмата изисква) за създаване на поминък и работни места в слабо развити райони.

Символът на този модел обаче е друг – аферата “КТБ”. В този скандален случай, под благосклонния поглед на служби, регулатори и правоприлагащи органи, близки до властта бизнесмени си напазаруваха медии и компании с парите на вложителите в една банка. Банката фалира, държавата и банковите вложители бяха натоварени със загубите, а 4 милиарда лева преминаха в едни или други частни ръце, като битката продължава и до днес.

Избирателят обаче не може да изпрати нужното послание на ГЕРБ, гласувайки за БСП или различните “патриоти”, защото те не са алтернатива на наложения модел. Нещо повече: в управлението си БСП нееднократно е доказвала, че постига дори по-лоши резултати, като същевременно запазва гореописаните корупционни характеристики. И в настоящата им електорална листа най-яркият икономически експерт е професор Румен Гечев – човекът, чиято политика се увенча със срив на цялата банкова система, хиперинфлация и радикално обедняване на българите по време на Виденовото правителство. А и циреят КТБ се спука при последното пребиваване на социалистите във властта (2013-2014 г.) и така възроди спомена за злощастните 1996-1997. “Патриотите” пък се наложиха просто като удобен пълнеж за правителства, които поддържат описания корупционен модел на управление: както „Атака“ направи възможна коалицията “Орешарски”, така и “Обединени патриоти” са смокиновият лист, зад който ГЕРБ и ДПС де факто управляват заедно.

Тази дилема на избирателя ще има един сигурен ефект – доста хора просто няма да отидат да гласуват. Социолозите прогнозират ниска активност, като част от избирателите на ГЕРБ вече оттеглиха подкрепата си за тази партия – именно това доведе до крехка временна преднина за БСП. Подобен наказателен вот обаче рискува да даде незаслужен антикорупционен бонус на БСП, както и да реабилитира “консервативния завой” на лидерката Корнелия Нинова.

Ефектите от тази дилема върху предизборната кампания са следните:

Ефект първи: сменят се хора

Борисов реши да действа пожарно. Оставката на министър Порожанов беше поредният опит корупционните скандали да се тушират с персонални жертви от правителството и парламентарното мнозинство. От съдържателна гледна точка беше логично някой да поеме отговорност за безобразията във фонд “Земеделие” и за липсата на контрол при харченето на евросредства – в този смисъл тази оставка беше необходима. Но вече е пределно ясно, че проблемите са системни и засягат целия модел на управление: къщи, апартаменти, банки – съзнателно заниженият държавен контрол дава възможност на близки до властта да се облажат по многобройни начини. Нещо повече: те сякаш живеят с чувството за безнаказаност, поради което са станали доста арогантни и неприкрити в своите действия.

Ефект втори: моделът си остава

Това е най-видимо в желанието да се запази статуквото в прокуратурата, КПКОНПИ, регулаторните органи и медиите. С преминаването на Нова телевизия към Домусчиев, медийната стена около управлението на ГЕРБ и ДПС получи сериозна надстройка – с възможности за изграждане на парна баня и барбекю, на което да се пекат опонентите на властта. Разбира се, жертването на лоялисти като Цветан Цветанов безспорно ще създаде трусове в управлението. За да се удържи политическата дисциплина, ще се наложи да бъде запазен пълен контрол над репресивните инструменти на властта – повдигане на обвинения и проверки от различни агенции и комисии.

Ефект трети: БСП се снишава

Една от най-фрапиращите страни на дебата Габриел-Йончева беше това, че и двете не споменаха съкращението “КТБ”. Това би било разбираемо, ако спореха по европейски политики. Но Йончева убедително демонстрира, че е далеч от европейската тематика и по принцип теглеше дебата уж към въпроси за корупцията в управлението “Борисов”. Персоналната история на Йончева – офшорните фирми с хора от фалиралата банка – може би обяснява пропуска на темата “КТБ”. А фактът, че БСП е подбрала такъв човек да води листата ѝ, е напълно достатъчен, за да се разбере общата политика на социалистите по темата. Като цяло БСП иска ГЕРБ да падне от власт, след което да наследи създадения модел на управление – хората на Нинова нито имат намерение, нито имат капацитет да го променят.

Ефект четвърти: димки и сценични ефекти

Голяма част от останалите елементи на кампанията са димки и сценични ефекти, които целят да прикрият болезнения централен проблем. “Патриотичното” шоу се вихри по псевдо-теми като несъществуващи мигранти, въобразени трети и четвърти полове и дискриминация от страна на ЕС, проявяваща се в единия лешник по-малко в българския шоколад. Как пък един журналист не се сети да попита т.нар. “патриоти” защо се сдружават с душманите на България в Европа, след като българският национален интерес уж им е толкова мил?

Дилемата на избирателя е ясна: смяната на хора във властта не винаги води до смяна на модела. Разбира се, има и интелигентни решения на тази дилема, но дали избирателите ще ги открият сред разнородните димки? Ще разберем на 26 май.