Днес било ден на парашутиста. Световен ден! Хубаво е макар и за малко да полетиш.
Помните оная песен на „Щурците“, нали? Та искам да поздравя на тоя ден всички, които са скачали с парашут, в това число и най- дъртия парашутист, когото познавам още от 1955 година. Да. Като съм се родил първото нещо, което съм видял е тоя парашутист – моята майка. Тя е скачала преди аз да се появя на белия свят. Още през 1951 година. И след раждането ми пак е скачала. Последния път, като стана на 81. Да ни е жива и здрава!
А за тия, които казват, че никога не биха скочили с парашут, един съвет от мене – скачайте без парашут! Аз също съм скачал, обаче с парашут. Мен пък без парашут ме е страх. Поздрави и на тия, които са карали безмоторен самолет! Само не си мислете, че това е много лесно. За проба си свалете двигателя на колата и карайте.
И накрая – за всички „хвърчащ хора „: Да сте живи и здрави и да не забравяте никога, че човек е направен ДА МОЖЕ да лети. После по някакви причини го е забравил това можене и лети само насън. Но и това никак не е малко.
Автор: Тошко Маринов, парашутист от запаса, който никога не е преставал да лети
