„Не за тези прословути 10 лева“. Протестът на земеделците при село Труд край Пловдив

„Да ядат“, казват протестиращите земеделци, докато изсипват купища ферментирали сливи и ябълки на асфалта.

Малко преди това хората са спорили къде да запалят балите със сено, станали вече част от програмата на протестите на земеделците – дали на самия път или в средата на кръговото.

„Да го направим, както трябва“, казва един от протестиращите. Другите не се съгласяват и балите остават извън платното за движение.

Действието се развива на кръговото кръстовище при с. Труд, Пловдивско. Това е третият пореден ден на протести на земеделските производители.

Върху сеното в средата на кръговото се изсипва бензин. В следващия момент вече се издига черен пушек.

„Това е, което остана от земеделците“, казва протестиращ, докато огънят позагасва.

„Пепел“, допълва друг.

Настроението обаче е приповдигнато, за фон звучат български народни песни, хората се шегуват помежду си, носи се миризма на ферментирали сливи и бензин.

Демонстрацията при село Труд е организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и повечето протестиращи са нейни представители. Разпознават се по оранжевите жилетки.

Хората казват, че са там по различни причини – от желанието им за законодателни промени в земеделския сектор, през настояването за намеса на държавата за удължаване на срока на рентите за земя. Исканията за финансови компенсации, които са една от основните теми в разговорите между премиера Николай Денков и протестиращите, остават на заден план.

„Аз съм сигурен, че 90%, 99 да не кажа, от хората, които са тук, са за промяна в политиката в земеделието, не за тези прословути 10 лева“, каза Райчо Филев, един от недоволните земеделци. Той самият няма да получи средства по програмата за подпомагане заради вноса от Украйна, но въпреки това е на протеста.

Той говори за предложението на правителството за компенсации на база единица площ обработваема земя, каквито обаче няма да се отпускат за всички.

Председателят на местната организация на НАЗ Людмил Работов обаче не е съгласен с Филев. Според него помощ трябва да има за всички в сектора.

„Не знаем колко са [фирмите на загуба], пак казвам, за мен всички са на загуба“, казва той и добавя:

„Много е сложна тази процедура. Не всеки има капацитет и възможност по този предложен начин да иска такъв тип помощ.“

За кои земеделци да са помощите е една от основните причини за неразбирателство между правителството и протестиращите. Още в понеделник Денков предложи помощ на всички производители, които могат да докажат, че са били на загуба през 2023 г. Те обаче отхвърлиха това предложение.

Първоначалният аргумент беше, че те не могат да отчитат загуба, за да могат да получават европейски субсидии и кредити от банките, а впоследствие казаха, че по-малките фермери, които са и най-засегнати, се осигуряват по начин, при който е невъзможно да са на загуба.

В сряда Денков предложи опростена справка за разходи и приходи, с която хората да доказват, че имат нужда от финансова помощ. Предложението беше част от проект за нов меморандум между правителството и земеделците.

„Всички конкретни искания, които са поставени, ние в момента сме готови да ги адресираме. Единственото, с което не сме готови, е да подпомагаме печеливши фирми“, каза Денков преди преговорите в сряда.

Тогава беше постигнато споразумение за подпомагане със 150 млн. лева на производителите в секторите месо, мляко, плодове и зеленчуци, мед, маслодайна роза, тютюн и винени лозя. Правителството обаче отново не успя да се споразумее със зърнопроизводителите. С тях преговорите продължават в петък, а Работов казва, че предстои да се запознаят с опростената справка за приходи и разходи, която Денков предлага.

Земеделците казват, че секторът е в колапс, а основната причина за това виждат в безмитният внос от Украйна, който според тях е на по-ниски цени заради липсата на европейски регулации при производството.

В понеделник Денков цитира справка на Националната агенция за приходите (НАП), според която зърнопроизводството е сред най-печелившите сектори в периода 2018-2022 г., като само за последните 2 години декларираните печалби са на обща стойност съответно 2 и 3 млрд. лева.

Безмитният внос на селскостопански продукти в Европейския съюз от Украйна беше въведен след началото на руската инвазия в страната като начин за подпомагане на украинската икономика. Заради това за селскостопанските производители бяха предвидени финансови средства, които да им помогнат да се справят с негативните последствия от войната.

Преди дни Европейската комисия (ЕК) съобщи, че мярката ще остане до юни 2025 г. Това се случи на фона на масови протести на земеделци в цяла Европа. Според решението на ЕК при достигането на определени количества на определени продукти (пилешко, яйца и захар) в ЕС, вносът ще може да се коригира спрямо средните обеми през 2022 г. и 2023 г.

Такава мярка за зърното от Украйна засега не се предвижда въпреки недоволството на източноевропейските страни.

„Надяваме се, че ще стигнем до някакъв консенсус“, казва Работов в края на разговора. Филев пък призовава всички хора, които консумират български продукти, да се присъединят към протеста, за да може той да има успех.

Протестът край с. Труд завърши с фермерски кебапчета, след което протестиращите освободиха кръговото кръстовище и тръгнаха на шествие към Пловдив.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036