„Не можеш да доиш докрай“. Какво ще промени вдигането на максималния осигурителен праг

Денислав Бодичев е на 31 години. Вече от десетилетие той работи в т.нар. IT сектор, в който служителите са от най-добре платените в България. За повечето останали хора в България Денислав е за завиждане, защото е млад и има добра работа. В последните дни на 2021 година обаче той не е зает само с планове за предстоящите празници. Има нещо, което го притеснява и ядосва.

По време на преговорите за ново коалиционно правителство, партията победител на изборите „Продължаваме промяната“ обяви, че планира да повиши максималния осигурителен доход от 3000 на 3450 лв.

Осигурителният доход е сумата, от която се изчисляват и се удържат осигурителните вноски към държавата. Максималният осигурителен доход пък е прагът, над който парите не подлежат на облагане. Това означава, че досега тези, които са получавали 3000 и 10 000 лв., са внасяли една и съща сума като осигуровки за пенсия.

В момента осигуровките за заплата от 3000 лв. или повече са по 981 лв. на месец, като от тях 567.60 са за сметка на работодателя, а 413.40 лв. – за сметка работника. С повишаването на прага всеки, който получава 3450 лв. или повече, ще внася с 15% повече осигуровки – т.е. допълнителни 147 лв., а общо сумата ще стане 1128 лв. Това означава, че работодателят на Денислав ще трябва да отделя повече пари за него, а самият Денислав ще получава в банковата си сметка по-малко.

„Аз лично съм на прага в момента, това е като последната капка“, казва Денислав, който вижда в ситуацията неофициално, „косвено“ въвеждане на прогресивно облагане и не смята за нормално, че „пак едни ще плащат повече от други“.

Според него е неразбираемо как партията, която спечели изборите с лозунгите „Борба с корупция“ и „Запушване на течове“, решава първо да увеличи натиска върху секторите, които са най-прозрачни.

„Едно животно не можеш да [го] доиш докрай. Една овца, когато бъде остригана, тя не може да даде отново вълна за две седмици. Няма как да стане“, казва още Денислав.

Въпреки че официално решение за увеличаването на прага все още няма, самият дебат по темата вече предизвика едни от най-сериозните противоречия сред преговарящите партии. Стигна се и до остра реакция от редица браншови организации от областта на високите технологии, според които такива промени в последния момент ще доведат до „несигурност и хаос“.

Те бяха подкрепени и от един от четирите очаквани партньори в следващото управление – „Демократична България“.

Според главния икономист от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов основният проблем е именно в липсата на предвидимост, която е следствие от липсата на механизъм, по който да се определят осигурителните ставки, минималната заплата и други плащания.

„Това е необходимо, защото всяка година става един политизиран спор. Става едно мнение срещу друго мнение и разговорът става абсурден“, казва той.

Какво е предложението и кой е против

Идеята за вдигането на максималния осигурителен праг за пръв път беше лансирана по време на цикъла от преговори по икономика и финанси. В момента той е в размер на 3000 лв., а вдигането му ще засегне осигуряващите се с по-високи доходи, както и някои сектори с висока добавена стойност за икономиката като финансовия и информационните технологии.

Против идеята се обявиха „Демократична България“ (ДБ) и „Има такъв народ“ (ИТН), но от партията на Слави Трифонов приеха повишаването, което ще се определя по коефициент от 2.3 пъти на размера на средната заплата.

В момента средната заплата в страната е малко над 1500 лв., показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2021 г. Именно този размер се умножава по коефициент от 2.3, за да се достигне до нивото от 3450 лв., което се предвижда за максималния праг през 2022 г.

„Приетото предложение за прага за 2022 г. е да се въведе нов праг на 2.3х средната брутна заплата от предходната година (най-ниската историческа стойност за нов праг) и прагът да остане на стойност 2.3х през следващите 4 години“, написа малко по-късно съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и очакван следващ министър на финансите Асен Василев във Фейсбук.

Няколко браншови организации са против. Сред тях са Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Според тях вместо едни от най-квалифицираните работници в страната да бъдат поощрявани за труда им с висока добавена стойност, те получават по-високи осигуровки, което може да ги накара да потърсят възможност за работа в чужбина.

„Апелираме определянето на максималния осигурителен праг да не бъде политическо решение, а да се направи задълбочен анализ“, пишат още от организациите и подчертават, че решение сега означава сериозен проблем заради вече изготвените бюджети за 2022 г.

Браншовите организации цитираха данни на Националния осигурителен институт (НОИ), според които в момента близо 189 хил. души в страната се осигуряват на максималния праг, а малко над 47 хил. или една четвърт от тях са именно от IT сектора.

В тяхна подкрепа с позиция по темата излязоха от „Демократична България“. От партията, която се очаква да влезе в бъдещото коалиционно управление, твърдят, че в преговорите не е постигнато споразумение за увеличаването на максималния праг.

„Демократична България“ ще настоява 47-ото Народно събрание да приеме промени в осигурителното законодателство най-рано от 2023 г., пишат в позицията си от ДБ.

„Всяка година един и същи спор“

Всъщност споровете около вдигането на максималния осигурителен праг, минималната заплата и други плащания към държавата, не са ново явление. По думите на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика до това се стига заради липсата на механизъм, по който да се пресмята и съответно да се предвиждат увеличенията на всеки подобен тип разходи. Това води до промени, които се случват ad hoc след спорове през октомври и ноември, а тази година заради политическата ситуация, чак през декември.

„Специално за минималната заплата и максималния осигурителен доход, разумното нещо е да има механизъм, който да подсказва как ще се движат те в бъдеще т.е. механизъм за индексация или промяна, който да отразява някакви обективни икономически процеси. Не е задължително, разбира се, да става въпрос за съотношение към само едно нещо. Може да е комплекс, като кошница от такива индикатори“, казва той.

Според него пред подобна ситуация може да се изправи и сектор като туризма, защото „не може безкрайно да се осигуряват 2/3 от работниците на 600-700 лв., а останалото да се дава кеш и да се вярва, че ще продължава да работи“. По думите му това е нереалистично очакване, защото рано или късно държавата ще предприеме мерки в тази посока.

Бъдещите управляващи вече анонсираха намерението си да криминализират доплащането в брой. Т.е. служителите да имат договор за ниска заплата, а да получават допълнителни пари неофициално на ръка.

Богданов смята, че не е полезно да се дават примери с отделни страни, а по-скоро да има предвидимост, а не както е досега.

„Сега берем плодовете на този тип политика, защото, когато нямаш формула и механизъм всъщност става една политика – лобистка в последния месец на годината. Това е битка за надмощие. Една от двете страни ще надделее над другата, но дългосрочното решение е друго. В противен случай ще гледаме подобна битка на арената всяка година“, казва още икономистът.

Защо се прави това

Въпреки критичните позиции, включително и от бъдещите коалиционни партньори, от мандатоносителя „Продължаваме промяната“ не дават сигнали, че са склонни да отстъпят от намеренията си.

Това стана ясно в неделя от думите на Асен Василев, който каза, че решението предстои да бъде взето, но няма причина това да не се случи. Той каза още, че промяната ще се случи, защото е „справедливо“, въпреки че ефектът за хазната няма да е значителен.

„Истината е, че тази мярка няма да донесе толкова много пари в бюджета, които да са в смислена величина, говорим за под 100 млн. лв. Да не го направим означава де факто намаление на тежестта на най-високите заплати. При увеличение на средна заплата, при инфлация, това ние да оставим твърдо един таван, неиндексиран, означава де факто намаляване на данъците“, каза той пред бТВ.

Според него работодател, който се замисля дали да напусне страната заради увеличение на разходите от 50 или 100 лв., е „по добре да не е в страната“. Той добави, че мярката е и за да се даде сигнал, че „няма богата държава с ниски заплати“.

Така към момента решението, което ще засегне Денислав, изглежда предопределено. Това няма да е първи подобен случай за него. В началото на 2019 г. максималният праг беше повишен от 2600 на 3000 лв., а сега се предвижда той да бъде увеличен с още 450 лв. до 3450 лв.

По думите му обаче през 2019 г. основната част от увеличението е била поета от работодателите, а сега по-силно ще бъдат засегнати самите работници.

Фирмите от бранша казват, че промяната може да затрудни намирането на кадри, защото най-квалифицираните могат спокойно да избират в коя държава да работят.

Денислав казва, че друг фактор, който отблъсква него и колегите му, е свързан с отстъпките за други сектори като ресторантите, които се радват на по-нисък ДДС, „въпреки че е ясно, че се правят укривания с акцизи и бандероли, осигуряват се минимално“.

„Там правим реверанс, т.е. този отрасъл ни е приоритетен, но не ни е приоритетен този отрасъл с голяма добавена стойност, който от 10 години е прозрачен и плаща и иска да живее честно и справедливо. Това е най-обидното и най-неприятното. Хората реагират на това, защото на всяко действие има обратно по сила и посока противодействие. В един момент човек трябва да избере“, казва Денислав.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .