Не се харесват, но вървят към прозападна коалиция. Какво става в Румъния след изборите
Управляващата ляво-центрискта Социал-демократическа партия (СДП) спечели парламентарните избори в Румъния. Тази победа дойде само седмица след изненадващото за мнозина представяне на проруски кандидат, който се класира на балотаж в изборите за президент.
Резултатите от парламентарните избори очертават труден път за постигане на коалиция за правителство, защото предполагат преговори между партии, които често са се критикували взаимно и са заемали различни позиции по ключови въпроси както по време на кампанията, така и преди това.
За разлика от България, където месец след изборите депутатите не могат нито да изберат председател на парламента, нито дори водят реални преговори за правителство, прозападните партии в Румъния вече седнаха на масата за преговори.
В сряда лидерът на СДП и настоящ министър-председател Марчел Чолаку каза, че след срещата на лидерите на проевропейските сили ще бъде обявено парламентарно мнозинство, което да бъде основа за формиране на правителство. Той каза още, че лидерите на това мнозинство ще призоват за подкрепа на прозападната кандидатка Елена Ласкони в балотажа ѝ за президентския пост срещу проруския Калин Джорджеску.
Така само три дни след изборите, въпреки трудностите, прозападните партии на Румъния са на път да постигнат съгласие както за бъдещо управление, така и за подкрепа за кандидат за президент.
За повече от две десетилетия София и Букурещ са свързани и представяни ръка за ръка по пътя на европейската си интеграция. За разлика от България, Румъния проведе реформи, които доведоха до сериозни промени, най-вече в правосъдната система, което пък доведе до редица присъди срещу ключови политически фигури.
Сега контрастът е още по-явен дори по начина, по който Румъния се опитва да избегне политическа криза. Но какво точно се случва на север от българската граница, кои са основните политически играчи и какво се очаква да направят? Ето пет извода след изборите.
1. Сформирането на правителство няма да е лесно
Както се очакваше, СДП, която спечели 23% от гласовете, не получи мнозинство, така че ще се стреми да сформира коалиционно правителство. СДП е най-доминантната партия в Румъния след падането на комунизма в страната. До момента тя беше в сложна коалиция с дясноцентристката Национално-либерална партия (НЛП), която на изборите остана на трето място с 14%.
Най-вероятната правителствена коалиция, която се очертава, е съюз на прозападните партии. В нея биха влезли СДП, НЛП и дясноцентристкия Съюз „Спасете Румъния“ (ССР). На теория това е възможно и ще даде на съюза 52% от места в парламента.
Към тях може да се присъедини и „Демократичният съюз на унгарците в Румъния“.
Основната пречка за това е привличането на ССР. Партията на Елена Ласкони, се определя като антисистемна и антикорупционна. Тя е и много критична към правителствата, които бяха сформирани от коалициите на СДП и НЛП най-вече именно по отношение на корупцията.
Между партиите има и много тежка история. През 2021 г. ССР се оттегли от коалиционно правителство с НЛП, като се позова на различия по отношение на управлението и реформите. Това доведе до политическа криза и в крайна сметка до формирането на коалицията на социалдемократите и дясноцентристите. Либералите от ССР останаха тяхна опозиция.
2. Решаващият втори тур на президентските избори
Много неща зависят от втория тур на президентските избори на 8 декември между проевропейската кандидатка Ласкони и проруския кандидат Джорджеску. Ако бъде осигурена прозападна коалиция, тя може да функционира с Ласкони като президент.
Въпреки думите на Чолаку в подкрепа на Ласкони, някои от лидерите на СДП казаха, че няма да я подкрепят на втория тур.
Ако спечели Джорджексу, страната може да изпадне в политическа криза. Подобен сценарий би изправил един президент, който е привърженик на Русия и който иска мир в Украйна при всякакви обстоятелства, срещу управляваща коалиция, която не допуска подобен сценарий.
Възможен е и друг вариант. Ако правителството на СДП, НЛП и ССР бъде съставено и се окаже ефективно, то би могло да наложи импийчмънт на Джорджеску. Такова развитие няма да е прецедент. Подобно нещо се случи, когато парламентът гласува два пъти за отстраняване на президента Траян Бъсеску през 2007 и 2012 г. Тогава и двете решения бяха отменени след национални референдуми.
3. Избор на министър-председател
Предвид опасенията от нестабилност изборът на министър-председател стана ключов. В Румъния премиерът обикновено произлиза от партията, спечелила най-много гласове на изборите. Но ако не бъде съставено правителство и не бъде избран министър-председател преди втория тур на президентските избори, тогава новият президент може да номинира такъв от партия, различна от СДП.
Марсел Чолаку, настоящият министър-председател и лидер на СДП, е най-вероятният кандидат. Но той се радва на все по-малка популярност. Той първо подаде предварителна оставка като лидер на СДП, а на президентските избори остана едва трети.
Тук лидерката на ССР Ласкони има ключово значение, но и тя също е в затруднено положение. Ако подкрепи министър-председател на СДП, това ще бъде политически компромис, който подкопава нейната антисистемна и антикорупционна позиция. Това би могло да повлияе на представянето ѝ на втория тур на президентските избори, тъй като поддръжниците ѝ ще я възприемат като част от системата, срещу която тя често се е обявявала.
За да спечели президентските избори, Ласкони трябва да бъде възприемана и като кандидат на единството и компромиса. В консервативна Румъния наличието на мъж министър-председател, подкрепян от ясно мнозинство, би послужило добре на нейната кандидатура.
Ако Ласкони не подкрепи кандидата на СДП, това може да доведе до забавяне на формирането на коалиция. Това може да означава служебно правителство и нови парламентарни избори в началото на следващата година.
4. Факторът „крайно дясно“
На фона на общественото недоволство по отношение на икономиката, корупцията и от неосъществени обещания, свързани с членството в ЕС, крайнодесните партии спечелиха около 32% от местата в парламента. Крайнодясната ултранационалистическа партия „Алианс за единство на румънците“ (АЕР) спечели 18% от гласовете, което я превърна във втора политическа сила.
Ако прозападните партии не успеят да постигнат споразумение за управляваща коалиция и министър-председател през следващия ден, е възможно за СДП да състави правителство с АЕР и други по-малки крайнодесни партии.
Това е малко вероятно поради дълбоките идеологически различия между социалдемократите и крайнодесните партии. Основната разделителна линия е подкрепата за европейския път на страната.
5. Продължаване на прозападния курс
Въпреки обратите в румънската политика, прозападната позиция на страната е дълбоко застъпена в целия румънски политически спектър и сред елита. Президентът Йон Илиеску, бивш комунист, насочи Румъния към членство в ЕС и НАТО в началото на 2000-те години.
Миналата седмица много румънци бяха шокирани от успеха на Джорджеску на първия тур на президентските избори. Този шок вероятно е допринесъл за избирателната активност от 52%, която е най-високата за парламентарни избори от 12 години насам. Очаква се избирателната активност да бъде още по-висока на втория тур на президентския вот на 8 декември, като много румънци се мобилизират срещу проруския кандидат.
Всички залози ще бъдат прекратени, ако Джорджеску спечели изборите, тъй като президентът играе ключова роля при формирането на международните отношения на страната и представянето на Румъния на международната сцена.
Recent Posts
