Не случайно в деловите среди Банев иронично е наричан ликвидатор на българския бизнес

Шефове от бившата ДС и номенклатурата на БКП се оказват години наред предпочитаните експерти, които са на щедра хранилка в бизнес империята на олигарха Николай Банев. Вече трета седмица той и съпругата му Евгения са „гости” в френски полицейски арест, чакайки да бъдат екстрадирани в България. У нас специализираната прокуратура разследва бизнесмена за съсипването на „Полимери” АД. Не случайно в деловите среди Банев иронично е наричан

ликвидатор на българския бизнес,

защото над 90% от приватизираните от него дружества днес са източени, нарязани за скраб и фалирани, а работниците – изхвърлени на улицата, без заплати и обезщетения. Съюзници и изпълнители на тази политика на олигарха се оказват и цяла плеада активисти на комунистическите тоталитарни служби, които в годините на прехода се изявяват като строители на новия капитализъм.
Като всички новоизлюпени олигарси и Николай Банев е обсебен от идеята за своя структура за сигурност, конкурираща са с тези на Емил Кюлев, Илия Павлов и др. Естествено главни играчи в нея се оказват все стари десари, а основната цел е да се събира информация за конкуренцията и политици, с цел влияние. По това време те са разполагали с огромен масив от секретна информация, безценни оперативни контакти у нас и в чужбина и влияние в държавния апарат.

Източници на Faktor.bg от специалните служби разказват, че от пролетта на 1997 год. отговорник по сигурността в империята на Банев е бил Параскев Параскевов, бивш секретар на МВР по времето на Жан Виденов. Той е стар служител на ДС, свързан с Второ главно управление. През лятото на 1997 год. Параскевов напуска, а в края на същата година в структурата започват работа Живко Желев, бивш н-к на столичната служба за сигурност и Владо Спасов, бивш н-к на Направление в НСС. По- късно там е привлечен на работа и Богдан Канациев, свързан със сигурността в енергетиката. Съпругата на Канациев в продължение на години е секретарка на лидерите на БСП и топла връзка с „Позитано”.
През лятото на 2000 год. Спасов и Канациев са съкратени. По- късно напуска и Желев.
Към структурата за сигурност на „АКБ Форест” са и няколко охранителни фирми. В една от тях работи Любомир Предов, бивш н-к „Кадри“ на НРС и един от близките на Бриго Аспарухов, докато Бриго е шеф на разузнаването.
В началото на 2004 год. Банев започва изграждането на нова структура за сигурност, оглавена отново от Живко Желев. В нея работят Вальо Михайлов, бивш служител на НСС и НСБОП, Асен Йотов, бивш началник на сектор в НСБОП и др. Когато Банев премества офисите си в сгадата на „Киноцентъра”, се оборудват специални помещения за разузнавателна дейност и автономна радиотелефонна централа, която да покрие Софийското поле. С този проект се занимава Тинчо Тинчев, бивш служител на „Свръзки“ – УБО, а след това и зам.-директор на Софийската телефонна централа. Тинчев е издействувал от „Комитета по съобщения“ радио честоти за „АКБ“. На по-ниски нива в структурата за сигурност на Николай Банев работят още десетки редови служители на ДС и МВР.

През всичките години обаче специалните въпроси по сигурността в империята са поверени на

о.з. ген. Тодор Бояджиев

Генералът, според негови бивши колеги от службите, е бил не просто изпълнител в структурата, а част от ръководството й. От фирмените регистри става ясно, че Тодор Бояджиев е бил член на съвета на директорите на фалираното и разграбено предприятие в град Троян „Елма”, а самият Банев тогава е негов изпълнителен директор. По-късно генералът продължава да расте в империята на комсомолеца, като става част от управителния съвет на „Приватизационен фонд АКБ Форест – социален” АД, който, независимо от името, се оказва по ирония на съдбата основният екзекутор на десетки важни фирми. Именно Бояджиев отваря на Банев вратите към важни фактори в Русия и САЩ.
В началото на прехода генералът създава
Евроатлантически разузнавателен форум и чрез него организира среща на бивши началници на разузнавателни служби от Западна и Източна Европа. Тя е финансирана от Банев, който лично присъства на форума.
Бившият разузнавач Красимир Райдовски коментира пред Faktor.bg участието на представения като експерт по сигурност и топ разузнавач в управлението на бизнес структурата на Николай Банев: „Изключително съм впечатлен и изненадан от присъствието на българския Ким Филби, както се представя самият ген. Бояджиев, в приватизационния фонд, който днес прокуратурата разследва. Не съм допускал че прозорливият ген. Бояджиев би станал член на ръководството на структура, която се е занимавала със съсипването на българската икономика и източване на милиони лева. Винаги съм имал някакви съмнения относно професионалните качества на Бояджиев. Конкретният пример са арестът на българския разузнавач Пеньо Костадинов в САЩ, който попада в затвора в разгара на Студената война. Нямам обяснения защо и как българският Филби е утвърдил предложения от Костадинов план за среща с американския гражданин, който е бил подставено лице, агент на ФБР. Ако Бояджиев като резидент беше извършил дори и елементарен анализ, не би позволил провеждането на срещата и провала на българското разузнаване. Костадинов лежа в американски затвор, кариерата му бе съсипана, за разлика от Тодор Бояджиев, който след години стана генерал, главен секретар на МВР и депутат от БСП. Още си спомням с какъв патос г-н Бояджиев, племенник на Начо Папазов, обяви от трибуната на ВНС, че е репресиран от ДС. След арестите на Баневи изниква отново

моралният въпрос – какви хора са били на хранилка при олигарха Банев

и са получавали заплати от съсипването на икономиката и съмнителни сделки? Присъствието на името на Бояджиев в регистрациите на фирми на Банев събуди спомени у мен за публикации в българската преса за проблемите, които създаваше с връщането на апартамент на държавата, но записан на негово име в Ню Йорк. Проблемът е, че днес подобни лица продължават да се държат като ментори на обществото и да ни поучават. Добре, че Филби не е жив, за да види какви ги е вършил „ученикът” му, казва с ирния Райдовски.

Афинитетът към кадри от тоталитарните репресивни структури на БКП съвсем не е случаен. Всъщност основателите на „АКБ Форест” са трима знакови другари, а АКБ е образувано от първите букви на имената им – Араклиев, Костадинов и Банев.
Росен Араклиев е бивш служител по ДС в ОУ- МВР, Хасково, а от 1986 год. е във ВГУ- ДС. Баща му е дългогодишен Първи секретар на ОК- БКП в Хасково и командир на партизанския терористичен отряд „Асен Златаров”.
Костадин Костадинов е бивш служител по ДС в РУ- Кремиковци, директор по режима в комбината. От 1987 год. е зам.-началник на 02 РУ в София. Сочен е като „мозъкът” на АКБ, но през 1995 год., заедно със съпругата си загива в мистериозна автомобилна катастрофа.

Николай Банев от стругар се издига до инструктор в ЦК на ДКМС. Баща му, станал ятак на терористите от „Асен Златаров“ още на 14 години, е сочен като най-младия активен борец срещу фашизма и капитализма у нас. По времето на комунизма заема важни постове във военното разузнаване.
Неслучайно първата дейност на Араклиев, Костадинов и Банев е охранителна, като по информация на самата структура за тях работят близо 1060 гардове и експерти по сигурност. При правителството на Жан Виденов пък АКБ поема охраната на важни държавни предприятия.
След ненадейната смърт на Костадинов, Араклиев напуска страната, а Банев остава едновластен господар на империята.

На ръководни позиции в „АКБ” се оказват неслучайно и редица кадри на стопанския и културния елит на БКП и БСП.
В управителния съвет на „АКБ Форест – Социален” АД знаково попада името на Георги Панков – последният министър на химическата промишленост по времето на Тодор Живков и член на ЦК на БКП. Именно той наблюдава пряко бизнеса на „Полимери”.
В ръководството на бизнес империята е и Константин Стефанов Главанаков. По времето на Живков той е зам.-министър на Външната търговия, посланик на НРБ в Япония, а в кабинета на Жан Виденов отново е зам.-министър, но този път във Външно.
В управителния съвет на фонда приватизатор се оказва на хранилка и културологът и активист на БКП и БСП проф. Чавдар Добрев.

Всички другари, които са лапали от структурите на Банев са знаели отлично, че той е приватизирал 101 предприятия от индустрията на комунистическа България, че някои от тях са уникални и структурно определящи за района. Знаели са също, че системно и методично тези фирми се разкостват и източват, а босът им с комсомолски плам ги води към фалит. Били са наясно, че Банев не плаща заплати на редовите служители, работниците мизерстват, а източените пари се прехвърлят в офшорки или отиват за ексцентричните прищявки на комунистическия принц и фамилията му. Никой от тези топ експерти обаче не е бил камбаната, за това което се случва във фирмите на комсомолеца. Мълчали са, за да си взимат тлъстите хонорари, заплати и бонуси.
Точно така в посткомунистическа България тези „другари” наложиха възприятието, че

капитализмът е нечовешки зловещ

и накараха хората да си спомнят с носталгия за комунизма. Историята с бизнес империята на Баневи е доказателство, че не демокрацията съсипа икономиката на България, а комунистическите и десарски номенклатури, които препраха по най-вандалски начин държавната собственост в частна. Унищожиха индустрията, постигайки най-важното – отвратиха хората от демокрацията. Когато си продукт на сталинския и живковския модел на управление, няма как да правиш модерен капитализъм, с човешко лице, а Банев е пример за това.

Източник: http://www.faktor.bghttp://www.faktor.bg