Не 20 000 русофили, а само няколкостотин на „Копринка”, съборът е комунистически, а не русофилски

Григор Лилов*

Според кореспондента на ТАСС и руските средства за масова информация на събора на русофилите край Копринка били 20 000 души. Родните медии безкритично приеха това число.

В словото пред събора на разследвания за шпионаж Николай Малинов „по данни на щаба са се събрали между 15 000 и 16 000 човека” – с 5 000 надолу. Най-официално обаче от организаторите беше заявено, че русофилите били докарани от 132 автобуса и 1000 леки автомобила. Това вече са 8 хиляди човека – 2.5 пъти по-малко от съобщеното в новините – наши и руски.

А колко са в действителност?

На единствената снимка от паркинг преброих 67 автомобила.

Автобуси не бяха снимани. Но 132 бр. е фантастично – няма място къде да се паркират освен по цялото протежение на язовира (дълъг е 20 км) и по съвсем черни и изровени и кални пътища. На пътя трудно може – тесен е и от една страна др. коли трудно ще минават, а хората ще трябва да се провират.

В действителност става дума за около 400-500 души – заклети сталинисти и комунисти, от които огромното мнозинство са с побелели коси и носталгия по младостта им.

Давам картинки на събитието (виж снимки в края на публикацията) и едно видео, взето от руската социална мрежа „В контакте”. Всеки може да си направи преценката (ТУК).

Видеото го показвам, защото в него има и обзорни планове на камерата, каквито нашите телевизии и сателитни канали кой знае защо не показаха. Виждат се около триста-четиристотин човека.
На речите на ръководните русофили и гостите на събора присъстват дори по-малко. Забавната част, вкл. и песните на Христо Кидиков, също не можаха да съберат повече.

Ще отбележа, че надали споменатите 1000 автомобила са „русофилски” возила. По бреговете на почти целия язовир се виждат каравани, палатки и т.н. и паркирали в непосредствена близост до водата коли.

Освен това през почивните дни маса хора от съседните села и Казанлък отиват на язовира. Градът по шосето е на разстояние само 7 км. То и затова на язовир „Копринка“ си има десетина почивни бази и хотели, които през лятото са си пълни догоре. Освен това има и стационарно базирани заведения и кръчми, а не монтирани специално за събора.

Явно ТАСС и медиите у нас са броили и тези почиващи, а после са умножили полученото число пъти и пъти.

Поставям въпроса за бройката, защото десетилетия наред все ми се налага да опровергавам с карти, скици, снимки, видезаписи разните политически сили – от БСП-та до СДС-та и многолюдността на техните сборища. Още в зората на демокрацията по градоустройствените планове изчислих площта на двата площада – този пред църквата „Александър Невски” и централния „Александър Батемберг”, изчислявах и площта на поляната под Бузлуджа, и тази на „Цариградско шосе” от „Орлов мост до алея „Яворов”.
Затова това четиво не е русофобско. Недолюбвам наглата пропаганда, под каквото и да е знаме да се развява – западно или източно.

Шизофренията на политиците

Не ме изненада присъствието на депутата Красимир Велчев, който е организационен гуру на партията, член на ръководството й и един от шефовете на парламентарната й група, както и съпартиеца му Емил Христов – зам.-председател на парламента.

Не ме изненада, защото си знам така наречения ни „политически елит“ и постните му възможности.
Велчев е съветски възпитаник, Христов – бивш военен от ракетните войски. Но са и политически, а не само частни лица и е добре е да си мерят проявите. Някаква шизофрения е държавата ти, която представляваш да повдига обвинение в шпионаж на ръководители на русофилската организация у нас и същевременно ти да отиваш да почиташ мероприятието им.
.
Като контрапункт ще отбележа, че от ръководството на БСП практически нямаше никой. Червените се представяха от редовите политици Петър Кънев, Александър Симов и Валентин Ламбрев. „Атака” беше в пълния си блясък начело с Волен Сидеров, а пропутиновската „Воля” на Марешки и НФСБ на Валери Симеонов никакви ги нямаше.

И отново като контрапункт на висшите политици от ГЕРБ много, много бегло беше руското присъствие. Изброявам го Николай Земцов, руски депутат и лъжливо представен от Николай Малинов като създател на „Безсмъртния полк”, съветника по културните въпроси в посолството Алексей Новосьолов, Александър Фоменко – един от 177-те секретари ( не се шегувам!) на Съюза на руските писатели, редовият служител Олга Широкова – представител на държавната „Россотрудничество”, Сергей Бабурин – президент на някаква академия (пристигна на следващия ден и за др. неща), минал през редица партии, а последно през Комунистическата партия на Русия, която го предложи неуспешно за депутат. Освен тази симпатия Бабурин е шеф на маргиналната партия „Руски общонароден съюз”.

Съборът е комунистически, не русофилски

Потретите и значките на Сталин не бяха просто кич.
Защото избухна грозен скандал.

Група русофили понесоха към трибуната осветени незнайно от кого църковни хоругви. По личното разпореждане на Николай Малинов полицаи отстраниха носачите на хоругви.
Оказа се, че християнството няма място на трибуната до знамето на Русия и това на България.

В резултат лидерът на сдружението „Приятели на Русия и православния свят“ Атанас Стефанов остро се разграничи от организаторите на събора. Въобще стана някаква домашна свада с по-дълбоки корени от видимите с хоругвите.

А кой плаща салтаната

Нито един журналист от медиите не посмя да зададе този въпрос.
Но може да се досетиш и без да получиш отговор от организаторите.

Като официален гост присъстваше Михаил Якушев, първи зам-председател в бизнесконгломерата „Група Сайга”на поставения под санкции руски олигарх Константин Малофеев. Якушев е и вицепрезидент на фонд „Свети Велики Василий“ на олигарха.

Спекулациите

Отвратен съм от спекулациите около русофилството у нас.
У нас живеят близо 120 000 руснаци, от които вече над две-трети имат родно гражданство, има 80 000 смесени брака, но тези хора и техните близки въобще не се ангажират с организацията на Николай Малинов.

Може би защото се отвращават от руските секретни служби и олигарси, които стоят зад гърба на така нар. русофилско движение у нас.
Срам е, че благодарността на българите към обикновените руски воини за спасяването им от Османската империя в медиите масово се обвързва със знак за равенство с преклонението пред режимите в Кремъл.

Защото на пряк въпрос в социологическо проучване „кой е вашият избор между дилемата Европа или Русия” повсеместният, масовият отговор ще бъде еднозначен. И въобще няма да е в източна посока.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.

Faktor.bg