Нидерландия се бори със социалните последици от растящите цени на жилищата

Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg

Нидерландската служителка в кол център Жоан Келдерман познава от личен опит негативите на растящите жилищни цени в Европа – собственикът на имота ѝ опитва да разруши жилището ѝ с евтин наем, за да построи нови жилища заедно с търговски комплекс, пише Financial Times.

Местните власти в град Заандам, на няколко километра северно от Амстердам, казват, че проектът ще създаде над 530 нови домове, от които 30% ще бъдат социални жилища, а около половината ще се продават или наемат на пазарни цени.

Но 57-годишната бивша медицинска сестра го определя като „гентрификация“, след като на нея и на други обитатели били предложени 6500 евро, за да се изнесат, и били уведомени, че трябва да напуснат. „Казват, че трябва да си намерим друго място за живот, но няма нищо налично. Дори да намерим някакъв имот, той ще бъде по-малък, по-скъп и по-отдалечен“, казва Келдерман.

Нидерландският имотен пазар става горещ политически въпрос. Цените на съществуващите жилища в Нидерландия са нараснали с 14,6% от началото на годината до юни – най-високия растеж от две десетилетия насам и един от най-високите в ЕС.

Икономисти от ABN Amro смятат, че Нидерландия има 330 хил. жилища по-малко, отколкото са ѝ необходими, и трябва да изгради още един милион през следващите десет години, за да запълни пропастта. Хората с ниски доходи често трябва да чакат над 15 години за социално жилище, а броят на бездомниците се е удвоил през последното десетилетие.

Келдерман и десетки други наематели организираха неотдавна поход до кметството в града в знак на протест срещу плановете за разрушаването на 122 социални жилища за хора с ниски доходи или с физически увреждания. Тя казва, че ще оспори предложенията и в съда.

Те не са сами – общественото недоволство заради цените на жилищата расте в цяла Европа. Протестиращи в Испания излязоха на улиците през март, за да призоват за по-справедливи цени на жилищата. Шведското правителство беше свалено миналия месец заради предложението си за вдигане на тавана върху наемите. А през септември жителите на Берлин ще гласуват за изземването на 240 хил. имота от големи корпоративни собственици.

Цените на жилищата в ЕС са нараснали с 6,1% на годишна база през първото тримесечие на 2021 г., най-бързия ръст от 13 години насам, като те са се покачили с 30% от 2010 г. насам, сочат данни на Евростат. Цените на наемите са се повишили с над 15% през същия период.

Подобно на останалата част от Европа нидерландският жилищен пазар регистрира рязък спад както по време на световната финансова криза през 2008 г., така и при дълговата криза в еврозоната през 2012 г. Но цените на жилищните имоти растат силно, откакто Европейската централна банка понижи лихвите до негативна територия преди седем години, тласкайки надолу разходите за обслужване на ипотечните кредити. Допълнителните мерки за стимулиране на икономиката след началото на коронавирусната пандемия подклаждат бума.

Макар че цените на жилищата бяха едно от най-големите притеснения на обществото по време на прегледа неотдавна на стратегията на ЕЦБ, председателят Кристин Лагард заяви пред FT миналия месец, че не вижда риск от балон в страните от еврозоната. ЕЦБ обаче реши, че цените на обитаваните от собственици жилища трябва да бъдат включени в основното мерило на инфлацията, което тя използва за определяне на лихвените проценти. Очаква се обаче това да се случи на практика едва след години.

Нидерландската централна банка съобщава, че високите нива на задлъжнялост на домакинствата са “един от основните системни рискове за Нидерландия“. Тя цели „да гарантира, че финансовият сектор е достатъчно устойчив, за да поеме последиците при срив на жилищния пазар“. Банката въвежда правило, което изисква от останалите банки да има с 5 млрд. евро повече капитал спрямо експозицията си към ипотечни кредити от януари.

Миналия месец Oxford Economics постави Нидерландия сред най-рисковите жилищни пазари в развитите икономики, тъй като цените на жилищата са с 14,3% над дългосрочното им ниво, а съотношението между цената и наема е с 15,3% над дългосрочното равнище.

„Най-големият проблем е за младите хора, но млади хора сега означава 30-годишни, които все още не могат да наемат или да купят жилище“, казва Герт Ян Бакер, консултант в компанията WOON за подкрепа на наемателите в Амстердам. „Семейства напускат града. Хора, които обучават децата ни, полицаи и ватмани – те просто не могат да си позволят да живеят тук“, допълва той.

Бакер смята, че политиката на правителството е причина за много от проблемите. Системата на Нидерландия за защита на наемите беше значително отслабена, твърди той. За собствениците е по-лесно да не подновяват договор на наемател, създавайки „много нови градски номади“, които трябва да сменят жилището на всеки две години.

Данъчните промени също нанасят особено тежък удар на асоциациите за социални жилища и ги принуждават да продават много от жилищата на корпоративни собственици.

Бакер отбелязва, че правителството трябва да спре да позволява на собственици на жилища да приспадат лихвите по ипотечните кредити от дължимите данъци, макар че самият той се възползва от тази политика и признава, че това е “трудно от политическа гледна точка“.

Премахването на данъчното облекчение е едно от условията, които Брюксел постави на Нидерландия в замяна на дела ѝ от възстановителния фонд на стойност 800 млрд. евро.
Цените на жилищата “са политически проблем и това е така от доста време“, коментира Лекс Хугдуин, преподавател в университета в Грьонинген и бивш член на борда на директорите на Нидерландската централна банка. „Проблемът е задълбочен от ограниченото предлагане на жилища заради всички разрешения, които са необходими за строителството на нови домове на силно регулирания пазар“, допълва той.

Амстердам взе някои мерки, за да се справи с проблема, включително правила за спиране на закупуването на второ жилище за отдаване под наем в Airbnb и други платформи за краткосрочни наеми.

Но 44-годишната историчка Марион казва, че високите цени на жилищата в Амстердам са я принудили да продаде апартамента си и да се установи на север, за да може да си позволи по-голяма площ, след като родила децата си преди пет години.

Сега тя взема ферибота, за да работи в центъра на града, от бившата корабостроителница NDSM, която е осеяна с кранове, превръщащи индустриални складове в хипстърски апартаменти, кафенета, галерии и офиси.

Растящите цени на жилищата „не са добри за социалното сплотяване“, смята Марион. „Учителите в училището на децата ни не могат да си позволят жилище… Това не е добре за атмосферата в града. Много скоро в него няма да остане никой освен много богатите хора и чужденците“, допълва тя.

източник https://www.investor.bg/…………