Сливенската поетеса Ники Комедвенска никога не стои встрани от проблемите и народопсихологията на българина, а по повод Мъжкото хоро в ледени води на Богоявление, тя написа пост в личния си фейсбук профил, който предизвика лавина от коментари.
Поетесата Ники Комедвенска: “Господа политици, не срам, гнус ме е от вас!”
Какво казва Ники Комедвенска:
„Време за нови традиции
Светът пощуря по старото. Старото е модерно. Чрез старото търсим изгубената си идентичност в страшния водовъртеж на световния глобализъм. Колкото по-стара е всяка изровена традиция, толкова по-сериозно е доказателството за нашата устойчивост и неотменното ни право на светло бъдеще.
Да, традициите са хубаво нещо. Те са отличителният белег на всяка една нация, осъзнаваща себе си като такава. Затова е похвално старанието, с което се предават от поколение на поколение – като жива и неугасваща памет на един народ.
Само че увлечени да разравяме миналото, възкресявайки древни ритуали и доказателствата за тяхната автентичност, забравяме нещо много важно: тези ритуали имат свое начало, все някога са се случили за първи път като жизненоважна необходимост. После са се повтаряли и потретвали, докато се превърнат в традиция.
Ники Комедвенска: И изведнъж реката полудя. А бе като жена по своя път – извиваше снагата си честита…
И друго забравяме: да попитаме защо. Защо са възникнали тези ритуали? Защо се е появило хорото като като групов танц, обвързал в здрава връзка хора, които до този момент може би не са подозирали за съществуването на другия. И изведнъж този непознат ти става близък. Нещо повече даже, ближен, докато го държиш за ръката и той стиска твоята тъй, сякаш животът му зависи от тази връзка.
Нека етнографите обясняват този групов феномен! Нека психолозите търсят в дълбините на съзнанието необходимостта от подобна физическа връзка. Аз не съм нито едното, нито другото и нямам намерение да изследвам нещо, което съм се научила да приемам като част от човешката си същност. Но искам да подчертая, че не е задължително един ритуал да има вековни корени, за да бъде непременно истински. Той може да възникне по всяко време, ако времето настоява за това. И нито едно отричане не е в състояние да му попречи да се повтаря и потретва, докато впие тънките си коренчета в пролуките на човешката душа и се превърне в традиция.
Точно такъв ритуал е и мъжкото хоро на Йордановден, което все повече набира сила, обвързва хората в ледената си прегръдка, за да ги събере, да им даде топлина и сила, да им даде усещането за заедност – и на тези, които са в реката, и на другите, застинали в нямо възхищение пред мощта на човешкия дух.
Затова не бързайте да заклеймявате мъжкото хоро в ледени води като лъжепатриотизъм и псевдофолклор. В него няма нищо фалшиво, всичко е истинско – и вярата, и силата, и единението, за което толкова много жалим, но не можем да го видим, когато се появи. На фона на тази набираща инерция мощ обвиненията, че това е обикновена селска простотия, че играчите, видите ли, яли и пили цяла нощ, а на сутринта скокнали в реката за единия бабаитлък, че това си е чист комерсиализъм, звучат като ситни заядливци с млечни зъби.
Най-правилният въпрос е защо. Защо се появи този ритуал, защо не угасва в ледената вода, а все по-силно и огненоярко се разгаря? Защо хора от цялата тази все по-тъжна страна се събират, за да станат част от нещо, което не могат да си обяснят, а явно и не искат?
Ники Комедвенска: Селцето, във което слиза Бог
А отговорът е тъй ясен и няма нужда от никакви обяснения. Дошло е време за нови традиции.“
Ето и част от коментарите „ЗА“ и „ПРОТИВ“ нейната теза:
„Нови традиции“ е невъзможно словосъчетание, защото „традицията“ е нещо, което се е утвърждавало много време, за да се нарече традиция; тя по рождение е стара 😉 Семантично, тя е извършено предание, а последното има нужда от минимум две поколения, за да се нарече предание. Простете филологическите ми залисии. Честита нова година. И да се държим о добре забравеното старо като о ново – и довлѣетъ ни!
Ники Комедвенска: Така е, „нова традиция“ е оксиморон, но все пак се постарах да го обясня. А и както писах по-горе, тези съждения нямат претенцията да са научни, те само подсказват, че всичко има начало, а в случая ние сме негови свидетели.
Дошло е време за обединение в консервативното съзнание! Пролуките в душата изригват в емоция и в усещане за необходимост, без която цялото, народа е мъртъв!
Хорото се играе в кръг и държенето за ръце събира енергията и емпатично препредава настроението на хората..Събрана в конуса на кръга тя се изпраща в космоса,към вселенския разум..към Бог.Хората играят хоро и плачат..понякога от болка,понякога от радост.
Общението с Бог е дело персонално. Не е тъпани и кларинети на мегдана че да се образувал конус. Хоро се играе и от двама души на брега в Крит, когато е прецакана концесия за добив на полезни изкопаеми – справка: Антъни Куин и Алан Бейтс.
Може би, защото леденото хоро е едно от малкото неща, които ни карат да се чувстваме все още българи… на този ден се появява един забравен дух на единение, героизъм и съпричастност между елементите на българския организъм, който в последно време се бори със „зла болест „, изпиваща последните му съпротивителни сили… едва ли има друг празник, който да ни кара да се чувстваме толкова-българи, толкова различни и уникални в света на матрицата и еднаквостта.
Ще се съглася с вас, ако видя такива мъжаги с българското знаме пред парламента.Иначе сме по зрелищата.Тук в Лом на Богоявление можеш да видиш целия град на брега на Дунав.Никакви кризи, избори, мизерия не са в състояние да изкарат такова множество и да ги обедини.
