„Никога няма да спра да се боря“. Наргес Мохамади, която дава всичко в живота си за промяната в Иран

За последно тя чува гласовете на децата си преди година. Последният път, когато ги прегръща, е преди осем години. Това е само част от цената, която Наргес Мохамади плаща заради борбата си за промяна на режима в Иран.

В петък тя беше удостоена с Нобеловата награда за мир „за борбата ѝ срещу потисничеството на жените в Иран и за борбата ѝ за насърчаване на човешките права и свободата за всички“.

Съпругът ѝ Таги Рахмани, който също е активист, борец за промяна и бивш затворник в Иран, каза пред световните медии, че съпругата му „би искала да посвети наградата на всички жени, които се борят в Иран, на своите сподвижници и съкилийници“.

Към днешна дата Мохамади излежава 10-годишна присъда по множество обвинения, сред които и „разпространяване на пропаганда срещу политическата система“. Към 2023 г. тя е осъждана на общо 31 години затвор и 154 удара с камшик заради борбата си за права и промяна в Иран.

Наргес Мохамади е родена в град Занджан в Северозападен Иран, който се намира на 300 км северно от столицата Техеран. Тя се ражда през 1972 г. – седем години преди Иранската революция, която води до края на монархията и началото на ислямската република.

По думите ѝ пътят ѝ към борбата за промяна започва от два детски спомена. Единият – как майка ѝ слуша имената на екзекутирани противници на режима в Иран, а другият – как майка ѝ приготвя храна за брат ѝ, който е в затвора.

Активностите на Мохамади започват, когато учи физика в университета в Казвин. Тогава тя става лидер в две групи – една за граждански инициативи и една за женско катерене. В университета се запознава и с бъдещия си съпруг.

От този период е и първият ѝ арест. Тогава в университетски вестник Мохамади пише статии за правата на жените. Така дава и първите си жертви – заради политическите си инициативи тя получава забрана да се включва в експедиции по катерене.

Макар че получава диплома за инженер, в продължение на години Мохамади работи в няколко реформистки издания в Иран. Тя издава и книга с политически есета, озаглавена „Реформите, стратегията и тактиките“.

За пръв път попада в затвора през 1998 г. заради критики срещу правителството и остава там близо година. През 1999 г., когато излиза на свобода, се омъжва за Таги Рахмани, който като нея вече е утвърден борец за промяна в страната. През същата година той също попада в затвора за пръв път.

„Трябва да държа погледа си към хоризонта и към бъдещето, макар че стените на затвора са близко и са високи, и закриват взора ми“, казва Мохамади в интервю за списание Таймс.

Нито една от несгодите, попадането в килия, развиването на тежко заболяване и заплахите не отказват Мохамади. През 2003 г. тя се присъединява към Центъра за защитници на човешките права, който е оглавяван от Ширин Ебади.

Същата година Ебади е получила Нобел за мир заради борбата си за свобода, права на жените, децата и бежанците. Тогава Ебади е първата мюсюлманка и първият гражданин на Иран, който печели наградата.

По-късно Мохамади описва Ебади като своя дългогодишен колега и ментор.

Попадането на Мохамади в затвора през 1998 г. е начало на дълга серия, в която тя излежава присъди, излиза на свобода, а скоро след това отново попада зад решетките.

През 2012 г., след като е прекарал общо 14 години в затвора, съпругът ѝ емигрира във Франция, където отива да живее заедно с двете деца на двойката – близнаците Али и Киана.

Мохамади обаче остава в Иран и не спира борбата.

Последната ѝ среща с децата ѝ е преди 8 години. За нея синът ѝ Али си спомня бегло – яйца за закуска, призив да учат и изпращане на училище. Оттогава майка му не е била на свобода.

„[В главата си] вече нямам истински и ясен спомен на близнаците ми“, казва тя в отворено писмо, което изпраща от затвора през 2017 г.

Зад решетките тя не губи надежда, а започва да описва и публикува разкази за случаите на насилие и методите на иранските власти, включващи мъчения над затворниците. През 2022 г. Мохамади издава книгата „Бяло мъчение: интервюта с иранските жени затворнички“.

Много от тези жени попадат в затвора след масовите протести в Иран, дошли след смъртта на Махса Амини. От килията си Мохамади също подкрепя протестите и призивите за промяна, организира демонстрации и произнася речи.

Последното ѝ тежко наказание заради дейността ѝ е забраната да контактува със съпруга и децата си дори по телефон в продължение на 18 месеца.

Един от последните ѝ протести пък беше срещу задържането на певеца Мехди Ярахи. Той беше лишен от свобода, след като издаде песен, в която призовава жените да свалят задължителните си забрадки.

Освен Нобеловата награда от 2023 г., Мохамади е удостоявана с награта „Пер Ангер“ през 2011 г. и наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на ЕС през 2018 г.

„Никога няма да спра да се боря за постигането на демокрацията, свободата и равенството. Ще стоя до смелите майки на Иран“, пише Мохамади в обръщение след получаването на Нобеловата награда. И добавя:

„Ще продължавам да се боря срещу неспирната дискриминация, тиранията и основаните на пола репресии от репресивното религиозно правителство до освобождаването на жените.“

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036