„Никой не взе думата“. Как ръчното броене на машинен вот може да открадне депутатско място

Ако машина брои бюлетините, получаваш достатъчно преференции, за да влезеш в парламента. Ако ги броят хора – не влизаш.

Така изглежда ситуацията на д-р Таня Андреева, кандидат-депутат от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), след парламентарните избори, които се проведоха на 9 юни.

Тя сигнализира за неотчетени преференции за нея при ръчното броене на разписките от машинния вот. Тези гласове биха могли да разместят листата така, че да я вкарат в парламента.

„Според мен това са чисто технически грешки, от недоглеждане“, казва тя пред Свободна Европа.

След неин сигнал зам.-председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Цветозар Томов също установява разминавания между данните от машините и официалните резултати и предлага повторно броене. Останалите членове на ЦИК обаче отказват. Не дават мотиви. Свободна Европа потърси коментар от ЦИК, но не получи отговор до публикуването на материала.

Справедливият изход от тази ситуация е да последва конституционна жалба и съдът да разпореди

„Смятам, че справедливият изход от тази ситуация е да последва конституционна жалба и съдът да разпореди [дали да има повторно броене]“, каза Томов пред Свободна Европа. По думите на Андреева такава жалба вече се подготвя от юристите на партията ѝ.

Какво се случи

В седмицата след изборите Андреева подава жалба в ЦИК с искане за повторно броене в общо 43 секции в 24 МИР София, където е установила разминаване от 114 преференции. Разминаванията се виждат, когато се сравни отчетеното в паметта на машините за гласуване и описаното при ръчното броене на разписките за гласуване с устройство, които по закон се пускат в урна като хартиените бюлетини.

Цветозар Томов прави своя проверка и на свой ред открива, че машините са отчели повече преференции за Андреева, отколкото са записани в протоколите. Той докладва пред ЦИК жалбата от Андреева и предлага повторно броене на изборния резултат в описаните секции. ЦИК отхвърля жалбата ѝ и отказва проверка.

„Случаят е по-особен, защото това са гласове, с които г-жа Андреева би могла да прескочи 7-те процента“, казва Томов.

Според Изборния кодекс (ИК) кандидат за депутат може да се качи по-нагоре в листата на партията си и да измести други кандидати, ако е получил поне 7% от всички гласове за листата. В случая на Андреева не достигат около под 90 гласа, за да стане депутат. Ако проверка докаже, че тя има неотчетени преференции, би могла да се изкачи с няколко места в листата и да влезе в Народното събрание на мястото на Йордан Терзийски.

Томов подчертава, че за да се проверят резултатите във въпросните 43 секции, трябва да има повторно преброяване в целия 24 МИР, при което е възможно да бъдат открити и други разминавания, които не са в полза на Андреева. Това означава, че дори да бъдат потвърдени тези 114 преференции, които не са отчетени, това не са гаранция за влизането на Андреева в парламента.

„Нашата задача в ЦИК трябва да бъде да определим точно резултата в съответствие със закона“, добавя Томов.

Защо отказа ЦИК

По време на заседанието в петък, на което ЦИК отхвърли предложението на Томов за ново преброяване, не бяха посочени мотиви. „Никой не взе думата“, казва той. Андреева също казва, че не е получила отговор на жалбата си, в който да са посочени мотиви за отказа да бъде уважена.

Свободна Европа опита да се свърже по телефона с председателката на ЦИК Камелия Нейкова и говорителката Росица Матева, но без успех. Медията изпрати и запитване до отдел „Връзки с обществеността“ на ЦИК, но не получи отговор до публикуването на текста.

Според Томов една от възможните причини за отказа е, че няма ясен текст в ИК, който да определя процедурата, по която с решение на ЦИК да се отварят чувалите с бюлетини и да се брои наново.

„С решение на Върховния административен съд (ВАС) – да, но с решение на ЦИК това не се е случвало“, казва той. „Само че няма и ясен текст, който да забранява на ЦИК да вземе такова решение“.

Според него, за да се стигне до това, трябва да има съмнение за политическия резултат от разминаването, „а в случая точно такова съмнение има“.

Как са допуснати грешките

Машините за гласуване автоматично пресмятат както броя на гласовете за всяка партия, така и броя на преференциите за отделните кандидати. Тези изчисления обаче на практика нямат никаква тежест при определянето на окончателните резултати от вота.

Това е така, след като през декември 2022 г. ГЕРБ, ДПС и БСП гласуваха промени в Изборния кодекс разписките от машините също да се пускат в урна и да се броят ръчно от секционните комисии заедно с хартиените бюлетини. Това на практика обезсмисля машинното гласуване.

За първи път в България беше въведено изцяло машинно гласуване през 2021 г. заради високия процент недействителни гласове и проблемите при ръчното броене на хартиените бюлетини в избирателните секции.

Масови грешки в протоколите имаше както на тези, така и на предишните парламентарни избори

Сега тези проблеми се появяват отново, като масови грешки в протоколите имаше както на тези, така и на предишните парламентарни избори през април 2023 г., когато всичко се брои ръчно. На местните избори през 2019 г., когато все още нямаше машинно гласуване, бяха сгрешени близо 90% от протоколите в София.

В момента по закон хартиените бюлетини и разписките от машините за подаден вот се броят ръчно от членовете на секционните избирателни комисии (СИК). След това резултатите от това броене се описват в протокол и се предават на Районните избирателни комисии (РИК), които изчисляват сумарно резултатите от всички секции в района. Крайните числа се публикуват на сайта на ЦИК.

Там могат да бъдат намерени и файловете от машините, за да се установи дали има разминавания между това, което са отчели машините, и това, което са преброили и записали в протоколите членовете на СИК и РИК.

Д-р Таня Андреева е педиатър, бивш депутат от „Демократична България“ и е била съветничка на бившата министърка на здравеопазването Асена Сербезова. Тази година тя е част от гражданската квота в листите на ДБ. Андреева е една от активистите за изграждане на Национална детска болница.

Arhiv