Никой не чул, никой не видял – всички знаят

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД

в-к „Южна поща“, брой 13, 1990 г.

НИКОЙ НЕ ЧУЛ, НИКОЙ НЕ ВИДЯЛ – ВСИЧКИ ЗНАЯТ

На първия етаж в старата сграда на пощата в Стара Загора, във входа с орелчето, има една постоянно заключена врата, на която е закована табелка със странната дума „Репартитор“ – нефигурираща в никакви речници. Пощенските служители минават със страхопочитание край нея. Никой от тях никога не е прониквал отвъд тези двери. Самият генерален директор, г-н Желязко Славов, твърди, че в дългата си кариера на пощенски служител е бил допуснат в тая „светая светих“ само веднъж.

Вероятно думата „репартитор“ идва от „repartir“ – разделям на части. Само че какво точно се разделя там, един бог знае. Специалистите са чували, че отвъд вратата се намира ЗИК. Наричат я „зала за игра на карти“, но в отдел „Свръзки“ на МВР тя се води като „зала за измерване и контрол“. Някои от инженерите, работещи в пощата, твърдят, че в ЗИК се намират устройства за автоматично включване на телефоните в определени системи, т.е. за подслушване. И поради старателно пазената досега тайна, човек трудно може да различи къде свършва легендата и къде започва истината. В ЗИК е монтирана общонационална автоматична система за оповестяване с най-различни разклонения. Всичко вътре е на високо техническо ниво – за разлика от телефонните централи, производство 1929 г. Съоръженията са на МВР, МНО и Гражданската отбрана. Как става това оповестяване? Автоматично се отнемат телефонните номера от градската мрежа и се превключват в системите на ЗИК. По принцип това са номера на работещи в МВР и МНО, но както споменах, у много хора съществува съмнение, че е възможно автоматично превключване и на обикновени редови номера. Естествено, това са догадки. За да разсее слуховете, началникът на свръзките в МВР, г-н Жельо Матев, е готов да разведе в залата екип от журналисти и компетентни технически лица, които да разгледат апаратурата. Въпросът е, доколко те ще са компетентни да я разгадаят. Във всеки случай се оказва, пак според г-н Славов, че е възможно подслушване да се извърши от всеки телефонен пост в града, още повече, че в Закона за съобщенията няма регламент за подслушването. Макар че в сегашните условия едва ли някой прибягва току-така до това. В съседния вход на старата сграда на пощата, на втория етаж, има още една врата, която също допреди няколко месеца е била табу за работещите в това крило. Дори когато преди няколко години от МВР са поискали да се прекара телефон в стаята, никой от техниците на пощата не е бил допуснат вътре. Кабелът бил подаден през един тесен процеп, отвътре някой го поел и вратата се затворила. Оттогава хората от районната станция на съобщенията гледали да заобикалят мястото и да не питат излишно, тъй като се е случвало някой да си има неприятности – във връзка с кореспонденцията, която се внасяла от време на време вътре (предимно международна). И до днес се правят догадки за техниката, с която е било оборудвано помещението, говори се за съоръжение за разчитане на затворени писма и пр., но никой в нищо не е сигурен. Не се знае дори на кой от отделите на МВР е била подчинена. Обслужвали я трима-четирима души. Г-н Д. Бакалов, началникът на РСС твърди, че това са били хора, владеещи чужди езици, дори си спомня един неприятен инцидент с изчезването на едно писмо за д-р Тренчев, получено от Франция през миналото лято. Никой от ръководството на пощенските служби не познава хората, обслужвали стаята лично, а и те не били от най-разговорливите. Със сигурност обаче г-н Бакалов твърди, че тя няма нищо общо с така нареченото „Поделение 12-24“, разнасящо секретната кореспонденция със строго специализирана информация, която не бива да става обществено достояние. Това поделение вече е част от пощенските служби. И тъй, всеки е чул по нещо, видял е по нещо, но никой нищо конкретно не знае. А и как да знае, когато в бр. 31 на „Държавен вестник“ от тази година на стр. 11 съществува една „гъба“, която е в състояние да изтрие всяка памет: „Държавна тайна са специалните съоръжения на разузнавателните служби на МВР, криминалната и стопанска милиция…, режимни поделения и обекти, невключени в официални обмен на данни, произтичащ от международните задължения на страната…“ Този пасаж заключва, естествено, всяка уста. А и пощите все още са с неизяснен статут – нито са комитет, нито министерство, но структурата им е по-централизирана от тази на МВР… Така че легендите ще продължават да живеят и да се вписват по свой начин в историята. За зло или за добро – не зная.

Петър КРАЛЕВ