Любимата си замина при техните за десетина дни. Световното започна, а аз съм сам с котката Ивелина. Мислех, че ще ми е хубаво да гледам мачовете без Нора да ми натяква за нещо, но ми липсва напрежението и сухият ужас от връзката ни. Ще ѝ се обадя, чувствам се некомфортно извън обсега на неодобрението ѝ. Звъня.
[ad id=“225664″]
Държи се приветливо, казва, че се е затъжила за мен. Колко тъпо – не може да се угоди на жена. Защо просто не ми се разсърди и всичко да е наред – все наобратно да направи (после върви ги разбери жените).
За разнообразие с Ивето ще се обзалагаме на футбола (тя има 110 лева спестявания за куче). Играя на сигурно – слагам петарка за победа на Аржентина, котката щом е глупава, нека го играе хикс. Отварям бира, а след малко Исландия ми прецаква тотото. Втори бас – Германия срещу Мексико. Сигурна победа за Дойчланд… малеее шок, още пет лева вътре. Последно… двойно или нищо на Бразилия – Швейцария. Залагам на „Селесао”, а котката, като е толкова проста, нека го играе хикс. Пак провал.
Бесен съм. Давам ѝ двайсетте лева, а Ивелинчето меучи несвързано. В погледа ѝ прочитам, че от магазина искала за пет лева насипни врабчета, останалото да обърна в бира (днес нямало да пести – широка душа е).
Гледаме следващите мачове, хапвайки овча саздърма, пиейки бира от чинии (Ивето не умее да пие от чаша, пък аз от солидарност). Нора телефонира – тонът вече е обичайно злокобен, като връща успокояващото напрежение в мен. Хората трябва да взимаме мерки да се забавляваме, защото накрая, когато на нас ни взимат мерки, вече ще е късно!
Автор: Никола Крумов
