НИМФИТЕ – МУЗИ НА ПОЕТИТЕ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 49, 1991 г.
НИМФИТЕ – МУЗИ НА ПОЕТИТЕ
Античната Августа Траяна е бил град с много богат религиозен живот. В него и в административния му хинтерланд били почитани почти всички божества от гръкоримския пантеон. Особено широка популярност имал култът на богините нимфи. Съгласно митологията те били нещо като самодивите. Дъщери на Зевс и Хера, нимфите олицетворявали животворните сили на природата. Живеели в реки, извори и езера, в горски дъбрави, в самите дървета, в морета, по планини и пещери. Те били дълговечни, но не винаги безсмъртни. Представяни са като красиви девойки, които водели безгрижен живот, отдадени на танци и игри. Гласът им се долавял в ромола на изворите или в шумуленето на листата. В древна Тракия особено бил разпространен култът към трите нимфи. Иконографски те се изобразяват както с други божества, като например Зевс, Хера, Аполон и пр., така и сами. Най-често се срещат заловени за ръце, като за „хоро“. Облечени са в надиплени хитони или са голи. Като богини на растежа обикновено държат в ръцете си атрибути от рода на огледалце, ябълка, житни класове, цвете. Едни от най-големите светилища на нимфите, открити досега у нас, са тези при селата Каснаково, Хасковско, и Огняново (бившо Саладиново), Пазарджишко. За присъствието на този култ в Августа Траяна и в нейната административна област разполагаме със сравнително богата археологическа, епиграфска и нумизматична документация. Един от надписите (всички надписи са на старогръцки) представлява посвещение на Аполон Сикеренски и богините нимфи. Тук особен интерес представлява фактът, че посвещението е извършено от религиозното сдружение на т. нар. Ергисени, включващо 17 поклонници, начело с някой си Диникентис Бринкадзерос, по произход трак. Вторият надпис представлява поетична епиграма, която възхвалява божествата Дионис, музите, ирениите, в т. ч. и „преславните“ богини нимфи. Трябва да се отбележи, че тази поетична творба е един от най-ранните примери за наличието на поетични дарования в нашия град, за неговата литературна слава още през класическата древност (ІІ в.). Третият надпис, който беше открит наскоро в двора на Строителния техникум (може би кай нимфеум), представлява част от мраморна колонка, върху която е запазена част от текста. Вижда се, че посещението е извършено в чест на нимфите от някой си Теофилос, но по нареждане на булето и демоса (т.е. градския съвет и народното събрание) на града. Един от най-интересните документи в това отношение е големият строителен надпис, намерен при разкопките на римските терми на Старозагорските бани. Надписът предлага изключително богата информация за построяването и характера на термите. Така например от него става ясно, че строителството на банята е извършено през 162-163 г., г.е. по времето на императорите Марк Аврелий и Луций Вер. Още в самото начало на текста се подчертава, че изграждането на банята се извършва в чест на богините нимфи и че за целта, наред с многофункционалните помещения, в самите терми или край тях се изгражда и храм на нимфите – нимфеум. В потвърждение на това тук бяха намерени още отломък от мраморен релеф на нимфите и голям брой малки сребърни огледалца – атрибути на техния култ. В Старозагорския музей се съхраняват и две много добре запазени мраморни оброчни плочки с посвещения на богините нимфи. Едната от тях е намерена по поречието на р. Бедечка, недалеч от с. Змеево, а другата произхожда от землището на Малка Верея. И двете плочки, и особено тази от Малка Верея, се отличават с неподправената си експресивност и са в духа на традициите на местното тракийско изкуство. Изображение на трите нимфи има и върху няколко монети, сечени в Августа Траяна. Две от тях принадлежат съответно на Фаустина Млада, жена на император Марк Аврелий (161-180 г.) и на Криспина, жена на император Комот (180-192).
Ст.н.с. Христо Буюклиев