Нищожно заплащане и мутренски порядки прогониха работещите българи

Защо има бедствено положение с работната сила в България, където условията за правене на бизнес не са лоши – всички основни видове данъци са по 10 на сто?
Осигурителната тежест в процентно изражение е умерена в европейски контекст. Част сме от един много голям общ пазар, обхващащ над 500 млн. души с добри доходи. Обратната страна на медала е, че имаме висок данък „корупция“ и мудна административна система.

[ad id=“225664″]

Не съм икономист, но ми се струва, че основен проблем, причиняващ обезлюдяване на трудовия пазар у нас е ниската цена на труда. Голяма част от българите, избрали да работят и живеят в чужбина избягаха не само поради безработица, а поради нищожно заплащане, с което не можеш да си гледаш семейството. Избягаха от мутренски порядки, които свеждат наемния работник до безправно същество в отношенията му с работодателя. От неспазване на трудово законодателство, работа без трудов договор, заобикаляне на социално осигуряване и т.н. Зная, че много бизнесмени ще оспорят тези констатации като неверни за тяхната собствена работа. Но тези факти не могат да бъдат скрити от картината на трудовия пазар през последния четвърт век и са съществена част от обезлюдяването, вследствие емиграция. Сега бизнесът алармира за бедствено състояние на пазара на труда и предлага отваряне на пазара за имигрантска работна ръка. Това, разбира се, ще бъде част от решението, но при определени условия.

[ad id=“225664″]

Първо, имиграцията трябва да бъде структурирана като част от общонационална стратегия за справяне с демографската криза и – в частност – с липсата на предлагане на работна ръка.

Второ, ако бизнесът продължава да поддържа драматично ниски нива на цената на труда в един отворен европейски пазар, няма икономическа логика, по която един работник да остане в България – независимо дали е българин или новодошъл чужденец. Когото и да поканите в България – той идва в ЕС. Ще се повърти с 500 лева на месец – някой и друг месец – и ще замине за там, където може да печели прилично. Трябва да го затворите и заключите, но за тази цел се изискват други мерки – не икономически.

Трето – немалко българи биха предпочели да се приберат от гурбет или емиграция, ако виждат, че тук могат да работят и да живеят достойно

Четвърто, в България има работна ръка, която може да премине през преквалификация и допълнително професионално образование за да се включи в пазара на труда. Необходимо е сътрудничество между бизнеса и държавата за да може това да се случи.

[ad id=“225664″]

Пето, възраждането на пазара на труда преминава през възраждането на регионалните и локални общности. За да се върне – или за да остане един човек в България, той трябва да вижда перспектива за семейството си, града си, общността си. Училище, здравеопазване, градоустройство, гъвкава система на социални услуги – това са само част от предпоставките за възраждане на общностите в България. Привличането на имигранти-работници е възможно решение, но едва след като другите предпоставки за нормализиране на пазара на труда бъдат нормализирани.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора

ОГНЯН МИНЧЕВ

[ad id=“218548″]

Източник: bulgaros