Снимка: Униан |
Войната на Русия в Украйна продължава вече месец и реалността е тежка и трудна за преодоляване от Запада. Начинът, по който Русия води войната, буди безпокойство. Той остава силно свързан със съветския опит и дори по-ранните парадигми на водене на война в руската история.
Виждаме трайната (и почти комична) липса на внимание към собствените сили на Русия. Наполовина обучени военнослужещи сега се изтласкват напред с лошо оборудване и липса на доставки, пише в свой анализ за Центъра за европейски политически анализи (CEPA) Андрю Ново, старши сътрудник в програмата, за трансатлантическа отбрана и сигурност. Жертвите са големи, като повече руски войници са загубили живота си за две седмици война, отколкото САЩ за повече от десетилетие в Ирак.
Тези недостатъци обаче не означават непременно, че Русия е на ръба на поражението или че ще се откаже от военните си операции. Историческата способност на руската армия да остане в битка, каквото и да е тя, е огромна пречка да се сложи край на тази война.
В същото време Русия води война с малко или никакво отношение към вражеските цивилни. Примерите от операциите в Чеченската република през 90-те, Афганистан през 80-те и Източна Европа през 40-те са смразяващо напомняне за това как може да изглежда войната, когато е подхранвана от престъпна идеология, убедена в своята правота и лишена от уважение към благоприличието и човешкия живот.
Тази липса на уважение ясно се вижда в неотдавнашните нападения на Русия срещу украински граждани. Подобни действия не са нито невнимание, нито безсмислена жестокост, а политика, предназначена да отстрани украинците от различни територии, за да направи по-лесно за Русия да ги контролира. Тъжната реалност е, че колкото повече украинци бягат в разумния акт на опит да спасят живота си, толкова по-лесно става за Русия да предяви претенции за повече украинска територия, когато войната най-накрая приключи, посочва се в анализа.
Ясно е, че въпреки западните разговори за „информационна война“ и смелите антивоенни протести в Русия, руското обществено мнение все още има много малко значение. В много отношения това е войната на Владимир Путин, както и Русия е на Владимир Путин.
Убеждението, че неуспехите или забавянето на руските операции в Украйна могат по някакъв начин да свалят режима на Путин е меко казано оптимистично. Той систематично изкормя политическата опозиция от идването си на власт преди повече от две десетилетия. Неговите политически опоненти са убивани, затваряни и заточвани. Няма надеждна, организирана и ресурсна опозиция. Контролът му върху руските медии и информация е по-силно от всякога.
Войната превръща Русия в по-всеобхватна полицейска държава. Тоталитарните режими имат история на безмилостно водене на война. Можем да спорим дали това се дължи на тяхната идейна връзка с твърдостта (Химлер и Хитлер фетишизираха езика на грубостта, твърдостта и бруталността; Сталин буквално взе „стомана“ за свое име), или е функционален резултат от авторитарните системи, но войната има тенденция да прави потисническите режими още по-потиснически. Тази ескалация се отнася не само за техните външни врагове, но и за техните вътрешни опоненти.
