Нова година в затвора. Минаха 100 дни от ареста на Алсу от Свободна Европа

Това можеше да е обикновена история. Алсу Курмашева работи в Прага, където живее с двете си деца и съпруга си. В средата на май 2023 г. тя заминава за родния си град Казан – столицата на Татарстан, по семейни причини.

Но тази история има продължение, което преобръща живота на цялото семейство. Днес журналистката е една от многото преследвани хора в Русия, които не подкрепят политиката на руския президент Владимир Путин.

На 2 юни Курмашева беше задържана в Казан преди обратния й полет за Прага. Бяха конфискувани и двата й паспорта – руският и американският. Няколко дни по-късно срещу нея беше образувано наказателно дело за това, че не е уведомила руските власти за второто си гражданство. Беше ѝ наложена мярка за неотклонение „забрана за напускане на страната“.

„Тя напълно разбираше рисковете, свързани с това пътуване. Но въпреки това много от нас имат задължения към семействата си и тя взе решение да отиде в Русия“, каза нейният съпруг – Павел Буторин.

Разследването се проточи няколко месеца. Едва през октомври съд в Казан се произнесе – призна я за виновна и ѝ наложи глоба от 10 000 рубли.

Седмица след произнасянето на присъдата Курмашева беше отново задържана и обвинена в друго – че не се е свързала с властите и не е поискала да я регистрират като „чуждестранен агент“. Според руското законодателство това е човек, който „целенасочено събира информация“, която може да бъде „използвана срещу сигурността на Русия“, ако попадне в ръцете на чуждестранни източници.

През 2012 г. Русия въведе понятието в своето законодателство, после многократно го ужесточи, а години по-късно започна все по-усилено да го използва. Днес правилата в Русия изискват човек сам да поиска да го включат в регистъра на „чуждестранните агенти“, ако получава пари от чужбина, независимо от размера на сумата и целта на плащането.

Алсу Курмашева се оказа първата журналистка в Русия, срещу която е заведено наказателно дело по този член.

Според руския закон човек или се регистрира сам като „чуждестранен агент“, или държавата прави това вместо него. Но в случая с Курмашева Министерството на правосъдието в Москва така и не включи журналистката във въпросния списък.

Почти два месеца по-късно на Курмашева беше повдигнато ново обвинение – за разпространение на „фалшификати“ за армията. Поводът е книга, издадена от редакцията на Idel.Realii на Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE/RL), където работи Курмашева. Тя се казва „Не на войната. 40 истории на руснаци, които се противопоставят на нахлуването в Украйна“. Руските власти твърдят, че Курмашева е замесена в разпространението на изданието.

„Остро осъждаме решението на руските власти да повдигнат нови обвинения срещу Алсу“, каза тогава изпълняващият длъжността президент на RFE/RL Джефри Гедмин. – „Журналистиката не е престъпление. Това брутално преследване на Алсу трябва да спре. Алсу вече беше задържана по несправедливи обвинения и е далеч от любимите си хора 56 дни“, добави той.

Тези дни вече са двойно повече. Всички опити на адвокатите да освободят Курмашева от ареста бяха отхвърляни от съдебните власти.

Европейската комисия, Европейският парламент, Службата на ООН за правата на човека, Чехия, Франция, Полша, Швеция, САЩ и Канада осъдиха действията на Русия и призоваха за незабавно освобождаване на журналистката.

„Руските власти трябва да гарантират безопасността на журналистите и тяхното право на свобода на словото, и спрете да ги преследвате“, каза върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел.

Десетки правозащитни организации също се обявиха в подкрепа на журналистката и протестираха срещу нейното задържане.

Въз основа на нейни писма сайтът „Idel.Реалии“ разказва как Алсу Курмашева е прекарала последните дни преди празниците и първите дни на новата година в следствения арест в Казан.

Нова година зад решетките

„Днес минават точно три месеца. Всичко се е променило. Промених се аз, променихте се вие, промениха се и вашите писма. След дълго прекъсване получих десетки писма, които сте писали по празниците. Доверили сте ми страховете си, решили сте да не се отказвате. Това е безценно“, пише Алсу на своето семейство на 18 януари.

Тя допълва, че „само силните и уверени в себе си хора могат да отварят врати“, докато затварянето им е съдба на онези, които нямат такива чувства или тепърва ги развиват.

„Не се възхищавате на смелостта ми да се прибера в дома си в „такъв момент“. Ние живеем сега – и няма да имаме „друго“ време. „Време“ ще има, разбира се, но може тогава няма да го има някой близък, който да се нуждае от помощ“, пише още журналистката.

И продължава – че никой няма да ѝ върне трите месеца от живота, които не е прекарала там, където е трябвало. Но тя е отговорна за цялото си семейство – както за малките си деца, така и за възрастната си майка. Жената живее в Казан и Курмашева се е върнала при нея преди да бъде задържана.

Новогодишната нощ в центъра за предварително задържане, в който се намира журналистката, се оказва още по-лоша, не само защото на празника не е с любимите си хора. Цензорите, които отговарят за четенето и проверката на писмата, са излезли в отпуск.

Малко преди Нова година приятелите на Алсу ѝ изпращат колет с продукти. Искат сред тях да има и червен хайвер – защото са установили, че се предлага в онлайн магазина в центъра за задържане. Оказало се обаче, че този продукт е дефицитен – последното бурканче просто се е изпарило за броени мигове. Все пак до нея стига хайвер.

По-късно – чак в средата на януари, когато цензурата отново започва да работи, Алсу пише, че е прекарала нощта на 31 декември срещу 1 януари в „полусън“.

В писмо от 13 януари тя казва, че е получила няколко писма от близките си: „Така че потокът от писма повече или по-малко се подобрява. Беше ми много трудно без тях. Нещата стават бавно, но са по-непоносими. Откъде черпя сили? Опитвам се да не ги пилея“.

Разказва, че е гледала филми – „Три ореха за Пепеляшка“, „Граф Монте Кристо“ и нови версии на стари съветски анимационни филми, както и „много Муз-ТВ“:

„Вече два дни не мога да настроя черно-белия си телевизор на цвят. Предполагам, че поне това е нещо, с което ще трябва да се примиря. Сега ще има вечеря, имам собствена извара и чай с мляко“.

Със закъснение близките на Алсу научават, че тя се е разболяла. Тя описва срещата си с единственото медицинско лице там – фелдшер. Казва му, че има силна болка в гърлото и хрипове в гърдите и го моли да я прегледа и преслуша. „Няма смисъл да гледам, така или иначе няма да мога да ви помогна“, отговаря той и казва, че няма никакви лекарства.

„Дори парацетамол?“, пита Алсу. Дори това. И препоръчва да се жабури със солена вода. За щастие, по-късно тя се подобрява.

Освен с писмата от семейството й, тя поддържа духа си и с това, че много хора от Петербург, Челябинск, Ставропол, от цяла Русия, също й пишат.

Разказва за момиче, което е било в Казан на гости на приятели и очевидно е научило от тях за съдбата на Курмашева, а не от официалните медии. То пише, че не е очаквало, че „това може да се случи в любимия ѝ град“.

„Това са толкова невероятни истории, толкова много добро има зад ъгъла на злото“, пише Алсу.

И разказва, че получава и много писма и картички от Чехия, Франция, Австрия, Германия и САЩ.

„Всичко това е толкова хубаво. По някакъв начин е дори невероятно!“, допълва тя.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036