Новият антикорупционен проектозакон предвижда единен орган, който ще проверява властта

Създаване на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, предвижда новият Антикорупционен закон.

Единен независим антикорупционен орган ще проверява декларациите за имоти и интереси, и за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности. При установено несъответствие в размер над 5 000 лв. ще изпраща материалите на НАП, а при несъответствие над 20 000 лв. ще образува проверка на цялото имущественото състояние на лицата. Ако в резултат на тази проверка се установи несъответствие от над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход на проверявания, ще се предяви иск пред съда за отнемане на незаконно придобито имущество. При постановена конфискация 30% от стойността на отнетото ще се предоставя за социални цели.

Целият проект и мотивите към него бяха публикувани за обществено обсъждане в изпълнение на графика, зададен от министъра на правосъдието г-жа Цецка Цачева.

[ad id=“226585″]

И още: новата антикорупционна комисия се изгражда на основата на успешно функциониращата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, като се предлага в нея да се влеят Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, звеното от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и съответната специализирана дирекция от ДАНС за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.

По отношение на магистратите се запазва редът за подаване и проверка на декларациите им от Инспектората към Висшия съдебен съвет, като при установено несъответствие между декларирани и установени факти в размер на не по-малко от 20 000 лв. Инспекторатът ще уведомява Комисията, която извършва цялостна проверка на имущественото състояние.

[ad id=“238430″]

Законопроектът предвижда да се разшири кръгът на лицата, задължени да подават декларации по сега действащия Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Сред новите лица, които ще имат задължение да подават имуществени декларации са общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК, определените да администрират и да управляват средства от ЕС, делегираните с функции да организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите по тях.

Разширява се и кръгът на декларираните обстоятелства, а именно – чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва повече от 3 месеца в рамките на една година.

Проверката на имущественото състояние започва на различни основания в зависимост от това, дали става дума за заемащи висши публични длъжности, или за привлечени като обвиняеми за определени престъпления.

По отношение на привлечените като обвиняеми се запазват сегашните основания, както и кръгът на престъпления, за които са привлечени.

Основанията за стартиране на проверка на цялото имущество на лица заемащи висши публични длъжности са установено несъответствие в размер не по–малко от 20 000 лв. между декларирани и установени обстоятелства, когато след предоставянето на възможност за отстраняване на непълнотите и грешките то продължава да е налице или установен с влязло в сила решение за конфликт на интереси.
Ако тази проверка приключи с доклад за несъответствие от над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход на проверявания се образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество.

[ad id=“226585″]

Комисията ще извършва дейности за противодействие на корупцията чрез събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности. За тази цел в нея ще бъде включена съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“ за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.

Предвидена е изрична възможност органите на Комисията да използват специални разузнавателни средства, което ще гарантира ефикасност при противодействието на корупцията. Прилагането на специални разузнавателни средства ще се извършва по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, с което се гарантират достойнството, правата и основните свободи на гражданите“, уточни заместник министърът.

Комисията може да извършва проверки по сигнал на граждани при изключване на анонимността на подателя. Това е гаранция срещу злоупотреби с предвидените в закона процедури, както и че правата на лицата, срещу които се подават сигнали, ще бъдат защитени. В отделна глава на законопроекта са разписани норми, гарантиращи защита от неблагоприятни последици на подалия сигнал, като е въведено задължение за инспекторите в Комисията да не разкриват самоличността им, да не разгласяват станали им известни фактите и данните, да предлагат конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала.

[ad id=“236993″]

Комисията се състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима други членове с мандат 6 години, без право на повторно избиране.

Председателят се избира от Народното събрание (НС) с обикновено мнозинство по предложение на народните представители. Заместник-председателят и другите членове на Комисията се избират от НС по предложение на председателя на Комисията.

Освен това е предвидено Комисията да депозира ежегодно доклад за дейността си, а при покана от страна на депутатите, членовете й ще са длъжни да отговарят на въпроси и да предоставят информация на народните представители.