10 септември ще остане паметен ден за Ле Тин Ту Туй. На специална церемония, изпълнителният директор на виетнамския автопроизводител VinFast предаде ключовете на първите 100 собственици на изцяло електрическите модели VF8 и VF9.
Фабриката в северната част на страната работи от 2019 г., а първите коли ще пристигнат на американския пазар в края на тази. Почти 70 000 са първите поръчки, по които вече се работи, а последните изчисления сочат, че към 2026 г. компанията ще продава 750 000 единици.
Амбициите на VinFast още в нейното начало отиват отвъд местния, и дори регионалния пазар. Само преди няколко месеца, тя успя да вземе от финансовите пазари над 4 млрд. долара за предприятието, което започва да изгражда в щата Северна Каролина в САЩ.
Подобни истории, макар и не много на брой, правят впечатление по простата причина, че представят доста различна картина от добре познатия модел на стопанско развитие в Азия, който предполага евтина и предпазлива производствена дестинация.
Всъщност, първите опити за икономическа промяна във Виетнам са направени от комунистическата партия още през далечната 1986 г. Пакетът реформи включва няколко елемента, първият, от които е възприемане на свободната търговия.
Страната стартира множество преговори и става член на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и неговата зона за свободна търговия в средата на следващото десетилетие.
Вторият елемент включва частична дерегулация, отваряне за чуждестранни инвестиции и създаване на правна среда за тях. Последният е обърнат към подобряване на човешкия капитал и най-вече средства за началното и средното образование, както и първоначални инвестиции в инфраструктура.
Резултатът е мигновен, икономическият растеж от 2.7% през 1986 г. скача на 7.3% през 1989 г. Но първият опит за промяна е непълен, неравномерен и предпазлив спрямо повечето западни икономики. Очаквано, разпадът на комунизма и СССР довеждат до забавяне на развитието в началото на 90-те години на миналия век.
Следващата вълна от реформи е обърната най-вече към ускоряването на политиката на икономическо отваряне и свободна търговия и постепенна преориентация към нови политически партньори. Централно място в нея е подписаното през 2000 г. споразумение за свободна търговия със САЩ. Няколко години по-късно страната се присъединява и към Световната търговска организация, но сключва и поредица от двустранни договори с всички свои основни съседи.
През 2019 г. пък Ханой подписва обхватно споразумение за свободна търговия с Европейския съюз, става част от транс-тихоокеанската зона за безмитна търговия и преговаря с Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA).
Отношението на националните власти към чуждестранния капитал е устойчиво положително, в нарастващ контраст със съседен Китай. Резултатите идват бързо и за периода от две десетилетия след 2000 г. страната има среден икономически ръст от 7-8%, преди пандемията временно да свие стопанската динамика.
През последните години виетнамските власти предприеха още стъпки, за да поставят развитието на нова основа. Една от тях е фокусирана върху ускореното привличане на производства с по-висока добавена стойност, които имат реален дългосрочен потенциал за създаване на местна средна класа, но и формират устойчив елемент на глобалната икономика на бъдещето.
Само през последните няколко години с големи проекти бяха привлечени инвеститори като Samsung, Intel, LG и Foxconn, които буквално трансформират страната. Само инвестицията на южнокорейския гигант вече доближава 3 млрд. долара.
Правителството стартира и амбициозна инвестиционна програма в инфраструктурата, която сега се ускорява. Засега тя кулминира с проекта за скоростна влакова връзка между севера и юга на стойност от почти 6.5 млрд. долара.
В същото време, Ханой се опитва едновременно да интегрира пристигащите в големите градове и да подкрепя създаването на средна класа, която да разшири стопанската база. До десетилетие тя се очаква да достигне 40 милиона души.
Все повече внимание се насочва и към информационните технологии и стартъп културата. Вече функционират почти 4000 компании в тези сектори, а само за 2021 г. инвестициите са над 1.3 млрд. долара. VNG, VnPay и MoMo са компании-еднорози.
Виетнам обаче печели и от някои процеси, които нямат пряко отношение към нея. Един от тях е нарастващия натиск върху различни мултинационални компании в Китай, които са поставени пред дилемата да напуснат или да останат като запазят своята база там, но споделят технологичната си експертиза. Например, през май тази година това се случи в сектора на медицинското оборудване след изрична инструкция на централните власти в Пекин.
Подобно поведение е все повече част от новия китайски модел на развитие и със сигурност немалко големи компании ще продължат да напускат страната по посока дестинации в Югоизточна Азия, включително Виетнам. За Ханой това представлява допълнителна ключова възможност да прескочи по-ниските етапи на производствено развитие.
Тепърва обаче властите ще трябва да се справят и с нови предизвикателства. Напълно реален е рискът страната да се превърне във фронтова линия на засилващото се съперничество между Китай и САЩ.
Сегашното балансиране между двете сили дотук осигури време и пространство, но обща нарастваща нестабилност в тази част на Азия ще отнеме това предимство на страната. Някои инвеститори вече говорят за пренасищане от инвестиции, които обществото и икономиката не могат да поемат. Ускоряването на инфраструктурните проекти е закъсняло и неговата времева рамка не е достатъчно амбициозна.
Нещо повече, самозатварянето на Китай, нарастващото напрежение между Запада и Пекин и стартиралата диверсификация отключи остра надпревара из цяла Азия между новите кандидати за следващ стълб на производство и растеж. Ханой има немалко конкуренти в това състезание и ще плати цена за всеки погрешен ход. За момента обаче Виетнам е на път да се присъедини към легендарната група „азиатски тигри“ отпреди няколко десетилетия.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.