Ново голямо признание за старозагорския поет Йордан Пеев!

Ново голямо признание за старозагорския поет Йордан Пеев! Лауреат на престижния Национален конкурс „Петко и Пенчо Славейкови“ под патронажа на президента Румен Радев!

ДНИ НА ПОЕЗИЯТА в Трявна

Още в петък Дани сподели, че е получил обаждане от Трявна, където заседава журито с председател академик Иван Радев. Телефонният звън е бил покана за награждаването, но поетът не пожела предварително да обявим радостната новина. Затова го правим днес, когато отличието вече е в ръцете му и той е изключително поласкан и с преизпълнено сърце от признанието.

Благодаря на журито за това, че ме посочи за един от лауреатите на тазгодишното издание на конкурса, на който взеха участие повече от 300 поети само с по едно стихотворение по регламент. Не се присъди първа награда, а аз съм носител на втората награда. За мен това отличие е повече от чест и радост, но в същото време и отговорност пред името и делото на тези велики български възрожденци. Поздравявам всички участници в конкурса, сред които личат немалко известни имена, което го прави наистина значим.

БЛАГОДАРЯ ТИ, ТРЯВНА! – каза щастливият лауреат, който в действителност е ПЪРВИ!

С огромен възторг Дани Пеев разказа за възрожденска Трявна, където на откриването на Славейковите празници е прокънтял неземният глас на Валя Балканска под съпровод на 100-те каба гайди. Тържествата са преминали с огромен интерес, а и как иначе, след като програмата е била замислена грандиозно, включително и със светлинно-музикално шоу.

Поздрави за нашия талантлив съгражданин Йордан Пеев!

Стихотворението, което пребори конкуренцията е изключително мощно:

Отговор на писмото на Левски
до мен в нощта на 18 срещу 19 февруари

Василе ,
писал си ми тази нощ,
че призори отново ще те бесят,
че свободата ни не струва грош
и е напразна Ботевата песен
от туй, което днеска си видял
в отечеството ни осиротяло,
където идеала тъне в кал,
и е безродно всякое начало.
Написал си ми също в този лист
как за пари тук всичко се продава
и друг Васил, прекръстил се Азис,
е идол на пияната държава.
Как днес Човекът не открива път
и как опрял до кокала е ножът.
Как вместо чужди, свои го дерат
и свалят не една, а седем кожи!
В очите на децата си съзрял
как алчния в злощастната родина
прогони техните, без капка жал,
с години да се блъскат по чужбина.
Усетил си на старците страха
как сам сами замръкват по селата
и как треперят нощем , и не спят,
че някой зъл ги дебне зад вратата.
Открих следи в писмото от сълзи
и четири въпросителни накрая,
но някак си привикнал на лъжи,
какво да ти отвърна днес, не зная…
Ех , Дяконе, чуй :
още е висок
и син като коприна небосвода
от твоя лъвски и чутовен скок,
направил ме завинаги свободен.
А ти, не бързай да увисваш пак!
Смъртта за никой не е повторима ,
но туй писмо от теб до мен е знак ,
че даже да си мъртъв – все те има!