„Нож в гърба на държавата и народа“. Какво подсказва казусът „Пригожин“

Евгений Пригожин, осъден престъпник и успешен кетъринг бизнесмен, влиза с частната си армия „Вагнер“ в Ростов на Дон и Воронеж. Военен преврат, метеж, гражданска война, какво става? Владимир Путин говори за „нож в гърба на държавата и народа“. В рамките на деня Пригожин спира. Преди това обявява войната за безсмислена и заплашва, че ще помете всичко по пътя си.

Докато гледах тази хаотична драма, съжалих за театралния кръжок в прогимназията.

Картината в медиите допълва Кристиан Аманпур от Си Ен Ен, която вдига безпомощно ръце и припомня думите на Уинстън Чърчил: „Русия е загадка, опакована в мистерия вътре в една енигма.“ Патетично, но реторически забавно, тъй като става дума за синоними. Три пъти се изрича същата дума, която казва, че Русия е загадка.

И с Пригожин имаме енигма, мистерия, загадка, т.е. три пъти загадка, макар и леко оперетна. Но този интересен случай дава повод да се направят някои заключения за хода на войната.

От миналия петък може да се твърди с по-голяма сигурност, че очакванията за безкрайна война не са основателни. Нека Русия per se си остане загадка за западния ум. Но война се води по определена технологична и политическа логика. Тя изключва паралелното протичане на успешна агресия и вътрешен военен метеж, макар и кратък.

Пригожин набави поредно доказателство, че могъщата руска армия прилича на всичко руско днес – на руски автомобил, на руска пералня, на руски компютър. Затова руските военни операции разчитат на паравоенни структури, каквато е „Вагнер“. От друга страна, обаче, групировка от наемници отговаря на критерии за организирана престъпна група, разраснала се до армия.

Защо наемниците са опасни

По отношение на наемници и частни военни компании ООН отдавна прави опити за въвеждане на международна забрана. Има и съответна конвенция, не особено успешна, с която подобни структури да бъдат криминализирани.

В Глава 12 на „Принцът“ Николо Макиавели съветва принца да има собствена войска и да не прибягва до наемници, защото са безполезни и опасни. Който разчита на наемни отряди за защита на държавата, той няма здрава и трайна власт. Те са неверни, безчестни, разпуснати и нямат друга мотивация, освен заплатата, която не е достатъчна за да ги накара да умрат за принца.

Това е картината на руската армия: комбинация между неподготвена, овехтяла, технологично изостанала бюрократична вкаменелост, от една страна, а от друга – частни армии като „Вагнер“ или военните на Рамзан Кадиров.

Путин води своята нова отечествена война с решаващо участие на наемници. Голяма част от тях са пуснати от затворите и организирани в гигантска престъпна група. Високата мисия за отечествена война с наемници е нелепа картина. Тя показва, че Путин не може да легитимира войната в Русия. Той е принуден да я крие като прави икономични мобилизации и така я държи далеч, главно от двете метрополии – Москва и Санкт Петербург.

В перспективата на „Принцът“ се вижда, че Путин е бутафорен диктатор. Диктатурата е особена форма и смисълът ѝ съвсем не се свежда до всекидневните употреби на думата. Диктаторът има кауза, зад тази кауза застават значителни групи. Едва тогава, в името на подкрепена кауза, той може да почне да безчинства и дори да смаже онези, които довчера го подкрепят.

За Путин се подозира, че следва подобен модел на диктатура: неограничена централна власт, която се радва на масово одобрение. Но ако твоят главен военен сатрап се окаже способен да обърне войската си към теб, какви са ресурсите ти на диктатор? И колко власт имаш, ако се налага между диктатор и бунтовник да застава външен посредник – Александър Лукашенко, друг измислен персонаж?

От какво се нуждае Путин

Случаят с Пригожин показва по-релефно, че Путин не води безсмислената си агресивна война, защото е силен. Обратно, води я, защото е слаб и иска войната да захрани диктатурата му с временна легитимация. Анексията на Крим и други авантюри на Русия по границите ѝ са моменти в имперската структура. Тя не може да стои мирно, както се казва, границите ѝ трябва да подскачат напред и навън.

Тази закономерност се отразява в центъра на властта като императив: за да изпълни повелята на имперската форма, лидерът е длъжен да провежда експанзия. Ако прекъсне този психотичен устрем и се успокои, ще бъде видян като слаб. Затова пребиваването в състояние на експанзивна война е модус на съхраняване и набавяне на валидност вътре в имперското тяло.

Подобни болезнени фантазии в механиката на психотичния имперски ум търпят малка фактическа корекция, ако погледнем по-отблизо. С инструменти като „Вагнер“ Путин държи войната далеч от Москва и Санкт Петербург. Ще дари на руснаците бърза победа, а те ще го боготворят, без да са дали жертва.

Тази икономика на имперската експанзия обаче е куха. Хората в Москва искат МакДоналдс и МакКозметикс. Подаръците от диктатора са добре дошли, но не за сметка на консумативния манталитет. Затова както наемната структура „Вагнер“, така и ощетеният среден руснак са вътрешни рискове за Путин.

Пригожин можеше да стигне до Москва. Няма сухопътни войски, които да го спрат. Какво би правил там пак също е загадка. Всички загадки се коренят в абсурдната политическа форма на Русия. Нейното поведение ни казва, че не самата Русия, а изобщо нещо като Русия е обречено на разграждане, както все повече се коментира в последната година.

С акцията си Пригожин ще ускори този процес. Той няма да завземе Москва и свали Путин. Но ще подсили увереността на света за текущото разложение в руското имперско тяло.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036