Нощувка за 5 евро. Ердоган има проблем.

За много турци обаче обезценяването на лирата е сериозен проблем. Той създава главоболие и на президента Реджеп Тайип Ердоган, който се надява да бъде преизбран на изборите на 24 юни.

От началото на 2018 насам туската валута е загубила над 20% от стойността си спрямо долара и еврото. А след като в сряда (23 май) лирата направо се срина, Централната банка реши да повиши основния лихвен процент. Анализаторите са единодушни, че тази стъпка е трябвало да бъде направена много по-рано и вероятно вече няма да е достатъчна. След предприемането на тази крачка стойността на лирата действително леко се повиши, но още на следващия ден отново тръгна надолу.

Кой губи най-много?

Обезценяването е особено драматично за турците, които получават заплатите си в турски лири, но правят разходи в чужди валути. Това се отнася например за онези, които изпращат децата си в немското основно училище в Инстанбул, където училищните такси и данъкът надхвърлят междувременно 13 000 евро за дете годишно. Комбинацията от растящи училищни такси и обезценяването на турската лира доведе до ценова експлозия: преди пет години учебната година излизаше 20 000 лири, а днес – повече от 70 000.

В турски лири почти всичко излиза по-скъпо и почти всеки е засегнат. Цените на вносните стоки силно се повишават, а това засяга много области на живота. Турция има голям дефицит на търговския баланс, т.е. тя внася много повече, отколкото изнася. За да си купи хранителни продукти, средният турски гражданин вече трябва да се бръкне доста по-дълбоко в джоба – поради високата инфлация. При това както за вносни, така и за местни хранителни продукти.

В пекарните на Истанбул един геврек със сусам например до неотдавна е струвал само една лира, а сега вече струва лира и половина. По отношение на бензина правителството напасва данъците, защото не иска цените да експлодират точно преди парламентарните избори на 24 юни. Така недоволството на гражданите може да бъде донякъде овладяно, само че приходите на държавната хазна намаляват.

Турските фирми, които произвеждат главно за износ, извличат печалби от кризата на лирата. Само че онези турски компании, които са натрупали дългове в долари или евро, но правят сделките си с турска валута, се оказат губещи. Пресметнато в турска валута, размерът на дълговете им само за няколко години се е удвоил, а лихвите все повече се повишават. Големите фирми вече не могат да обслужват кредитите си в долари и им се налага да ги рефинансират.

Според анализаторите, причината за това тревожно развитие е икономическата теория на Ердоган: той е твърдо против вдигането на лихвените проценти. Според него, по-високите лихви не намаляват, а увеличават инфлацията. Според експерта Улрих Лойхтман от Комерцбанк обаче това е „гротескна идея“.

Обикновено централните банки повишават лихвения процент, за да спрат инфлацията и обезценяването на националната валута. В случая с Турция обаче има лоши последици – спад в икономическия растеж, който през миналата година беше цели 7,4 %.

Заговор срещу Ердоган?

Инфлацията на лирата накара миналата седмица Ердоган да посети Лондон. По време на визитата си той заяви, че след изборната си победа на 24 юни щял да затегне колана на Централната банка, т.е. на онази емисионна банка, която всъщност би трябвало да е независима. Инвеститорите бяха шокирани от изявлението му. „Файненшъл таймс“ излезе със следния коментар: „Финансовите пазари не са нещастни журналисти, които той може да напъха в затвора“.

След повишаването на основния лихвен процент Ердоган призова гражданите да не бягат от турската лира. „Не обменяйте местната валута срещу чужда валута“, каза той. Според неговото правителство, причините за обезценяването на лирата са не само икономически. За тази криза бил допринесъл и „заговора за свалянето на Ердоган от власт“.

„Дълбоко се заблуждават онези, които си мислят, че могат да променят резултатите от тези избори, като си играят с долара и така създават условия, които вредят на народа и опразват джоба му“, заяви правителственият говорител Бекир Бождаг, цитиран от турската осведомителна агенция Анадолу. Народът добре знаел кои са марионетките и кой ги управлява, заяви още той. Само че Бождаг не посочи кои са марионетките и кой стои зад тях.

Не е ясно дали подобни аргументи ще убедят турските избиратели. Според последното допитване, над 42 на сто от турците смятат, че сривът на лирата е предизвикан от заговорнически чужди сили. Само че въпросните 42% не са достатъчни, за да може Ердоган да спечели абсолютното мнозинство на президентските избори на 24 юни. А темата, която според друго допитване в момента вълнува най-силно турските избиратели, е състоянието на турската икономика.

Източник: Дойче Веле