НПО и чуждото финансиране. Защо дебатът за „чуждестранните агенти“ остава недовършен

Абсурдният проект на партия „Възраждане“ за „чуждите агенти“ срещна бърза реакция, стотици подписи в различни петиции, писма, обръщения, интервюта, статии от неправителствени организации (НПО).

Към Народното събрание полетяха писма с позиции на бизнес организации, медиите отразяваха интригата, партиите общо взето се разграничиха, предложението беше отхвърлено – поне на думи – в ранна фаза.

Но за мен като човек, който от 30 години, паралелно с основните си академични занимания, работи в неправителствения сектор, нещо все пак сериозно не е наред. Защитата на НПО сектора е половинчата и основана на грешни предпоставки, които не се поставят под съмнение от десетилетия.

Данъчният въпрос

Преобладаващият възглед за НПО настоява на гражданска активност. Прилагателното „граждански“ се свързва с мисия и обществен интерес, социална ангажираност, някак всеотдайна служба на обществото (много социалистическо, нали) и прочие патетични образи.

Всичко това е вярно донякъде, но е вторично. То води дотам да се защитават НПО-тата с неубедителна морална страст, освен, разбира се, с валидните конституционни аргументи.

Малко история може да помогне да се изясни основата на трудността със самото определение на НПО, с що е то нестопанска и неправителствена организация (НСО и НПО), както ги наричаме.

В страните от англосаксонския свят първо идват фондациите (charities), след тях държавата, тъй да се каже. Въпросът за НПО в САЩ и Великобритания има няколкостотин годишна история.

През 17 век в Америка се оформят например образователни институции, особено бъдещите прочути университети, които имат най-пряко отношение към статута на НПО днес. И безброй други организационни структури.

В социоикономическата среда от този период отсъства разграничение между стопанска и нестопански организации. Този исторически факт трябва да се има предвид при определяне на НПО и по-дълбоките му значения да се промислят и поставят на преден план, тъй като са валидни и днес.

Първоначалното неразчленено състояние води до въпроси за данъчното облагане.

Те са прости и директни: трябва ли, примерно, един колеж да плаща данъци от такси на студенти, ако с приходите се поддържа самият той, стабилността му, а затова могат да се отделят и суми за резервни фондове (т. нар. endowment, който в Харвард вече надхвърли 50 милиарда, а при фондацията „Америка за България“ е около 400 милиона)?

Трябва ли една религиозна организация да бъде облагана с данъци, ако приходите от дарения се влагат за поддържането ѝ?

Тези въпроси в Англия и Америка си търсят отговори около двеста години. През 19 век една серия от дела, някои от които стигат и до Върховния съд на САЩ, решават въпроса дефинитивно и окончателно.

Разликата между търговско дружество и нестопанска организация е само в управлението на приходите. Точка. Нищо повече от това.

Няма „гражданско“, няма „обществено“, няма патетика, няма героика. Това е данъчен въпрос в тесен смисъл, микроикономически в по-широк.

Приходите в една търговска компания водят и до разпределяне на печалба между собствениците.

Приходите в една НСО/НПО не водят до разпределение на печалба. Приходите се управляват по друг начин, с тях се плаща на работещите, плаща се за дейности, правят се вложения в организацията, може да се генерира резерв и т.н.

И в двата случая – фирми и НПО, държавата получава дължимите данъци, но по различни пътища. Нещо повече, НПО-тата могат да упражняват и стопанска дейност, която се облага по стопанския ред. Такъв е принципът, така е в страните от Европейския съюз, така е в България.

В една развита социално-икономическа среда се формират големи НПО-та. Те изискват професионално управление, висококвалифицирани кадри, особено на високи позиции.

Затова не е за учудване, че изпълнителни директори на най-големите оперативни НПО-та (които изпълняват проекти) в САЩ получават годишни заплати до 15 милиона долара, а на фондации, които разпределят финансиране, стигат до 2 милиона.

Въпросът за „чуждото финансиране“

Като се постави въпросът за статуса на НСО/НПО по този начин, въпросът за „чуждото финансиране“ се изпарява. Може ли някой смислено да постави въпрос за чуждо финансиране спрямо фирма? Ще стигне до нелепата идея за националния капитал, с която в България се защитаваше сивата икономика и преградите пред чужди инвеститори при приватизацията.

За НПО изобщо не може да се постави смислено въпросът за „чуждо финансиране“. Финансиранията не познават национални граници, както капиталите не ги познават.

Това е принципът, а под него могат да се развият всякакви практики. Може да има и злоупотреби, както и при фирмите, макар по-скоро теоретично, тъй като оборотът на средства е малък, структурите са малко на брой, отчетите пред донори са тежки.

Разбира се, ако получиш прословутия „грант“ от Ал-Кайда, от „Ислямска държава“, от наркокартел в Мексико, или от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, има за какво да те разследват. Но съвсем същото е и с всяка една фирма.

В резултат на придържане към тези разграничение днес в модерния демократичен свят между фирма и НСО/НПО разликите често отсъстват. За голяма част от търговете на ЕС кандидатстват и едните, и другите, поканите са отворени за всички особено ако става дума за услуги, социални дейности, развитие, изобщо услуги от всякакъв род.

Разбира се, голямо множество дейности се поемат от НПО-та, защото не са печеливши, не водят до значителен доход и с тях се заемат хора с чувство за мисия и обществен ангажимент.

Това е особено силно застъпено в социалната сфера, образование, защита от насилие, медицинска култура, хора в неблагоприятно положение, малцинствени групи и т.н. Но подобно развитие не променя основната дефиниция на НПО.

На партия „Възраждане“ беше възразено с аргументи за свободата на сдружаване, ангажирането с граждански каузи, явната противоконституционност на подобни предложения, аналогиите с авторитарни режими като в Русия и т.н.

Макар правилни, тези отговори са половинчати. Те оставят фалшивия въпрос за т.нар. чуждо финансиране отворен. Открит остава и въпросът какво точно е обществен интерес, на който политическите партии имат различни идеи.

В основата на целия дебат около агресивни атаки срещу НПО сектора трябва да се постави съвсем ясно, откровено, без морална патетика дефиниция на НПО, която се свежда до управление на приходите, съответно механизмите за отчет. Всичко друго идва допълнително и няма отношение към статута на НПО, включително и т.нар. публична активност с нейната морална легитимация.

НПО може да се дефинира парадоксално и като фирма, която не разпределя печалба. За да не се дават парадоксални, макар и правдоподобни дефиниции се прилага език, различен от този за търговски компании, при които печалбата е водещ мотив. Този език не е разработен добре в България.

Да забраняваш, пряко или косвено НПО-та е подобно на забрана на фирмена дейност, с допълнението, че тази фирмена дейност не разпределя печалба.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036