„Някой трябва да влезе в затвора“. Как една икона забърка конфликт между три държави

Руският външен министър Сергей Лавров (вляво) заедно с председателя на тричленния държавен президиум на Босна и Херцеговина и лидер на босненските сърби Милорад Додик на пресконференцията им в Сараево на 14 декември

Напрежението между Русия и Украйна и без друго не спира от години, по през последните седмици то допълнително ескалира по една необичайна причина. На 14 декември руският външен министър Сергей Лавров беше на официално посещение в Сараево и получи един подарък от държавния глава на Босна и Херцеговина Милорад Додик – вековна православна икона.

Само че този уж протоколен жест предизвика дипломатически скандал и призиви за международно разследване. Предполага се, че иконата може да е била открадната от регион в Украйна, загубил своя суверенитет след намесата на Русия.

Всичко започна да се разплита с публикуването на снимка на иконата в информационната агенция на босненските сърби SRNA веднага след срещата между Додик и Лавров. В новината се казваше, че подаръкът за руския първи дипломат е позлатена икона на 300 години, която произхожда от област Луганск в Източна Украйна. Именно на територията на Донецк и Луганск украински военни части вече шест години се сражават с подкрепяните от Русия сепаратисти.

“ Такова сериозно обвинение
нанася голяма вреда на
Босна и Херцеговина.

Бисера Туркович

Последва нота от украинското посолство в Босна, в която се настояваше държавното ръководство „публично, незабавно и недвусмислено“ да отрече информациите, че е притежавало или предавало важен културен, исторически и религиозен артефакт с произход от Украйна.

По думите на външната министърка на балканската страна Бисера Туркович Киев настоява за разследване и „спешно обяснение относно притежанието на тяхното културно наследство, […] дадено като подарък“. „Такова сериозно обвинение нанася голяма вреда на Босна и Херцеговина, особено след като включва председателя на президиума“, таза още тя, цитирана от Франс прес.

Местното външно министерство веднага препрати украинското искане към тричленния държавен президиум, съставен на етнически принцип с цел споделяне на властта. Тази форма на управление в Босна и Херцеговина произтича от Дейтънското споразумение за прекратяване на войната в страната през 1995 г.

Снимката на подарената от Додик на Лавров 300-годишна украинска икона, публикувана в информационната агенция на босненските сърби SRNA

Реакция имаше и от представителя на босненските хървати в президиума Желко Комшич. По неговите думи Милорад Додик трябва да изясни по какъв начин въпросната икона е попаднала в ръцете му. „Ако е вярно, че това е икона, която идва от Украйна, която е донесена от Украйна в Баня Лука по време на конфликта в Украйна, ако е била открадната – тогава някой трябва да влезе в затвора“, коментира Комшич.

“ Иконата ще бъде върната
на своите дарители за
допълнително изясняване
на нейната история чрез
Интерпол.

МВнР на Русия

Пет дни по-късно руското външно министерство излезе с официално изявление по случая: „Иконата ще бъде върната на дарителите за допълнително изясняване на нейната история чрез Интерпол.“ Към момента случаят очаква своето по-нататъшно развитие.

Конфузният епизод с православната икона обаче съвсем не беше единственият скандал, който съпроводи посещението на Сергей Лавров в Сараево. Желко Комшич и представителя на босненските мюсюлмани Шефик Джаферович отказаха срещи с руския външен министър заради изразеното от него мнение, че условията на Дейтънското споразумение трябва да останат в сила. Наред с това Лавров подкрепя позицията на Додик срещу стремежа на Босна да влезе в НАТО.

Напрежението допълнително ескалира, след като по време на съвместната пресконференция на Лавров и Додик зад тях липсваше босненското знаме. Вместо него, в залата бяха изложени само знамена на Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина.

Дейтънското споразумение, което навърши 25 години по-рано през декември, сложи край на ожесточените боеве между босненци, хървати и сърби.

Заплахите на Република Сръбска да се отцепи от Босна, както и нежеланието на Сърбия да признае бившата си провинция Косово като независима държава са два от ключовите въпроси, възпрепятстващи евроатлантическата интеграция на Западните Балкани.

Ваня Русева