Главният прокурор Иван Гешев нe знае дали е образувано дело срещу депутата от ДПС Делян Пеевски, защото нямал задължение да следи всички дела. Това каза самият той по време на изслушването в Комисията по конституционни и правни въпроси в парламента.
Пеевски беше санкциониран от САЩ по глобалния акт „Магнитски“ за корупция. Впоследствие прокуратурата съобщи, че ще започне проверка по случая.
От думите на Гешев в четвъртък се разбра, че сроковете за проверка на Пеевски вече са изтекли. Едновременно с това главният прокурор каза, че не е запознат дали такава проверка е извършена.
„Аз нямам личен интерес към депутата Пеевски, за да проверявам. Главният прокурор, за разлика от политика, не може да си позволи лична заинтересованост“, каза Гешев в отговор на въпрос на депутата от „Демократична България“ Атанас Славов.
Гешев каза също така и че не знае дали има проверка срещу бившия член на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков, който също беше санкциониран по закона „Магнитски“.
„В цялата славна групичка по „Магнитски“ чуваме само за едното лице, за човека в Дубай. За другите нищо не чуваме“, отвърна Атанас Славов, визирайки третия санкциониран Васил Божков.
Преди началото на изслушването Гешев каза, че не знае защо е бил поканен на заседанието на правната комисия, но изрази надежда да се поставят важни за обществото въпроси.
От съобщение на прокуратурата стана ясно, че държавното обвинение е подготвило общо 120 тома с материали, по 5 тома за всеки член на комисията – свързани с дейността и резултатите от работата на прокуратурата, както и с правомощията на главния прокурор.
Крум Зарков от БСП посочи, че предоставените от Гешев папки са „очевиден намек, че ние нищо не разбираме“.
В защита на главния прокурор от ГЕРБ-СДС обвиниха колегите си, че политизират изслушването.
Депутатът от „Продължаваме промяната“ и заместник-председател на парламента Мирослав Иванов попита Иван Гешев за разминаването между данните, идващи от прокуратурата, и доклада на Антикорупционния фонд (АКФ).
Според информацията от държавното обвинението по над 90% от делата се постигат осъдителни присъди, докато докладът на АКФ сочи, че през 2021 г. не е започнало нито едно разследване за корупция по високите етажи на властта.
Главният прокурор отговори, че не е чел доклада, но е сигурен, че това, което пише в него, е невярно и цитира данни за стотици образувани дела за корупционни престъпления. Мирослав Иванов реагира, давайки за пример „едни кюлчета“, за които няма образувани обвинения.
Гешев беше поканен да отговаря на депутатски въпроси само дни след като беше изслушан в още една парламентарна комисия – тази за противодействие на корупцията. Поводът тогава бяха именно кадрите от спалнята на бившия премиер Бойко Борисов, на които в нощното му шкафче се виждат пачки с 500-еврови банкноти и златни кюлчета.
Миналата седмица чешкият евродепут от ЕНП Томаш Здеховски прочете пред колегите си в Комисията по бюджетен контрол само един пасаж от писмото, обобщавайки, че експертиза е установила, че снимките с пачки и кюлчета са били манипулирани.
Изказването на Здеховски изненада колегите му от комисията в ЕП, защото такава тема не беше включена в предварителния им дневен ред. Това провокира спор между него и евродепутатката Цветелина Пенкова от БСП (ПЕС), в който се включиха и други техни колеги.
Както Свободна Европа вече писа, споменатото от Здеховски писмо всъщност съдържаше предимно стара информация от разследването на случая, която българската прокуратура вече беше съобщавала още в края на 2020 г.
Противно на последвалите интерпретации, че „петорна експертиза“ е установила, че снимките от спалнята на Борисов са били манипулирани, всъщност в писмото на прокуратурата се споменаваха общо пет експертизи, нито една от които не съдържа такъв категоричен извод. Единственото изводите в последното изследване поставяха под съмнение истинността на заснетите в кадрите обекти.
В тази връзка Гешев беше поканен в петък в парламента да изясни защо българските депутати не са получили същата информация като европейските им колеги. В отговор главният прокурор каза, че става въпрос за постоянна служебна кореспонденция между държавното обвинение и Брюксел в отговор на задавани от евродепутати въпроси по време на последната им мисия в София през април.
Сравнително нова забележителност Статуята на София е открита на 8 септември 2000 г., което я…
Здравето на очите е от ключово значение за нашето ежедневие и качеството на живот. Освен…