„Няма да бъда себе си“. Защо едно момче се притеснява да се върне в класната стая

Вече е забранено да си гей.

Твърдението не е вярно, разбира се, но Кристиян чува с ушите си точно това. Казват му го непознати съученици на първия учебен ден преди няколко дни.

Той е на 15 години и сега ще бъде в девети клас. Не използваме истинското му име, защото е непълнолетен.

Чутото обаче далеч не е ново за него. Сега започва втората учебна година на Кристиян в столична гимназия. В коридорите и класните ѝ стаи, а сега и в двора на тържеството за откриване на годината, той често чува обидни думи, които се отнасят до сексуалността.

Кристиян е бисексуален – харесва и момчета, и момичета. Разбира това преди няколко години, когато е в прогимназията.

„Започнах да харесвам момчета, но харесвах и момичета. Бях много объркан, помислих си, че нещо не ми е наред“, казва Кристиян пред Свободна Европа.

С времето той търси информация по темата в интернет, запознава се с други хора на своята възраст от ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални и трансджендър хора) и в крайна сметка се приема.

Не разказва за това на повечето хора около себе си, не го показва и със символи, нито с дрехи. Но се притеснява, че явно му „личи“, щом го тормозят съучениците му.

Учебната година, която започва сега, е първата след приемането на забрана в училищата да се разискват ЛГБТ теми. В началото на август с огромно мнозинство депутатите в парламента забраниха „пропагандата, популяризирането и подстрекаването“ в училище на възгледи, свързани с „нетрадиционна сексуална ориентация“ – т.е. различна от хетеросексуалната.

Не беше уточнено какво точно се има предвид под „пропаганда“. Преподаватели и активисти предупредиха, че това може да доведе до липса на всякакви образователни разговори, свързани с ЛГБТ, които са част от нормалния учебен процес. Те казаха, че „пропаганда“ в училище няма, а новият закон само ще увеличи случаите на тормоз срещу ЛГБТ ученици и учители.

Кристиян също се притеснява от това в седмиците преди началото на новата учебна година.

Мисля, че ще срещам повече тормоз и повече хора ще се заяждат с мен.

„Мисля, че ще срещам повече тормоз и повече хора ще се заяждат с мен“, казва той. Добавя, че понякога се страхува да ходи на училище. Обидните коментари го карат да се затваря в себе си и да не споделя преживяванията си с никого.

Трамваите и политиката

Като малък Кристиян прекарва много време в работата на майка си на столичната улица „Граф Игнатиев“. Оттам минават няколко трамвайни линии и Кристиян обича да маха на ватманите.

Така започва страстта му към превозните средства и най-вече към трамваите. Те са неговото хоби. Кристиян обича да снима трамваи и има специален профил в ТикТок, посветен на тях.

Освен това той обича да рисува – най-вече портрети на хора и дизайни на дрехи. До седми клас любимият му предмет в училище е изобразително изкуство, но в гимназията вече го няма. През следващите години Кристиян се надява да развие и фотографията като свое хоби.

Плановете му за бъдещето са разнообразни – би искал да стане ватман, но му е интересна и политиката. В университета би учил журналистика, защото иска да е полезен за обществото.

„Започнах да се интересувам от политика покрай ЛГБТ темата“, казва той. Най-напред търси информация за това какви са законите, засягащи тази общност, чете и конституцията.

„Започнах да следя коя е водещата партия и коя партия какви решения взима, защото разбрах, че това е важно за мен“, добавя Кристиян.

Някой ден той иска да има семейство и деца.

„Забраняват нещо, което го няма“

За това, че съществува бисексуалност, Кристиян разбира от интернет. От семейството и от училище той не е получавал никаква информация по тази тема.

Спомня си, че единствено в час по биология учителката веднъж е споменала бегло, че има различни сексуални ориентации.

„Затова започнах да чета в интернет и да се интересувам. Разбрах, че има много такива хора и че това не е лошо, че има София Прайд“, казва Кристиян. Всяка година София Прайд се отбелязва като шествие за правата на ЛГБТ хората.

Последните промени в закона приемат, че на учениците им се „пропагандира“ ЛГБТ като начин на живот и това трябва да се забрани. Според Кристиян обаче „в училище нищо такова няма“, за да се налага забраната му.

Представители на ЛГБТ организации никога не са ходили в неговото училище, не е виждал и техни образователни материали.

„Много ми е объркващ този закон. Забраняват нещо, което го няма“, казва Кристиян.

„Понякога плача“

Преди да влезе в гимназия, Кристиян учи в квартално училище. От тогавашните си съученици не среща тормоз заради това, че е „различен“.

В квартала обаче се събират групички на по-големи момчета. Кристиян разказва как една такава групичка веднъж го причаква на тръгване от училище. Заплашват го, че ако ходи на „гей парад“, ще го убият. Едно от момчетата вади нож.

Тогава Кристиян е в седми клас.

„Успях да се измъкна и оттогава не съм ги срещал“, разказва той. „Не съм споделял с никого, защото не исках нашите да разберат.“

В гимназията Кристиян не е имал подобни случки досега, но често получава обидни коментари от съученици – заради нещата, които казва, или дори „движенията“, които прави. Някои учители се застъпват за него и го защитават.

Обидите обаче не идват само в клас, но и в социалните мрежи. В Инстаграм и ТикТок Кристиян постоянно получава „лоши коментари“. Той блокира профилите на хората, които му ги изпращат, и се опитва да не мисли за тях, но не е лесно.

Понякога съобщенията са заплахи – че ще го проследят къде живее, ще го пребият. Отправят ги хора с една-две години по-големи от Кристиян.

„Казвам си, че всичко е точно, но има моменти, когато ги приемам много навътре“, споделя Кристиян.

„Става ми много тъпо. Понякога плача.“

След въпроса споделя ли всичко това с някого, Кристиян се замисля. Веднъж е ходил до кабинета на училищния психолог, но е спрял пред вратата и се е отказал.

„Не знам как да споделям такива неща. Явно не споделям много“, казва той.

„Омразата ще стане още по-голяма“

В седмиците преди началото на новата учебна година Кристиян се чувства разтревожен. Притеснява се да ходи на училище и вече мисли какво в поведението си да промени, за да избегне тормоза.

„Няма да бъда себе си. Със сигурност ще бъда по-затворен отпреди. По принцип нося обеци, пръстени. Сега няма да нося“, казва той. Добавя, че сигурно в часовете няма да говори много и ще продължи да седи сам на чина си.

Депутатите казват, че защитават децата, но това не е вярно.

„Депутатите казват, че защитават децата, но това не е вярно. Сега омразата ще стане още по-голяма и ще има по-чести случаи на тормоз“, убеден е Кристиян.

Според него има нужда в училище да се говори по ЛГБТ теми и това няма да „промие мозъка“ на учениците.

„Аз познавам толкова хетеро хора но не съм станал хетеро“, казва Кристиян. И добавя, че такъв разговор само може „да информира хората и да ги направи по-толерантни“.

Arhiv