Много паника, но малко опасност. До това се свеждат изводите на военни експерти за това дали Русия е напът да открие втори фронт и да въвлече в него още една страна – Молдова.
Въпросът възникна около великденските празници. Първо Русия каза, че ще нападне не само Източна Украйна, но и Южна, за да може по земя да стига до две завзети от нея територии – едната е украинският полуостров Крим, а другата е част от Молдова, управлявана от проруски сепаратисти – Приднестровието. Два дни след това изказване в района имаше няколко взрива – все по обекти на военната промишленост и ретранслатори на руската пропаганда.
Взети заедно, тези факти позволиха следния извод в Украйна и Западна Европа: Русия сама провокира нападения в Приднестровието, за да си намери извинение да го откъсне окончателно от Молдова.
Няма как да стане обаче, твърдят експертите.
Поречието на река Днестър разсича на две малката територия на Молдова. От десния бряг нататък е днешната свободна страна, която до 1990 г. е в състава на СССР. От левия бряг до границата с Украйна има една тясна и дълга ивица земя, която в началото на 90-те не иска да се отделя от СССР и се провъзгласява за независима „Приднестровска молдовска република“ – ПМР. Тя не е призната от никого, включително и от Русия, но е изградила свои собствени „държавни“ структури и провежда избори.
Според конституцията на Молдова Приднестровието е нейна територия, но фактически то е в ръцете на сепаратистите. В международните преговори районът върви заедно с израза „замразен конфликт“ – по същия начин, по който се обозначават и други земи, завзети от Русия или от контролирани от нея сепаратисти.
През 2006 г. „президентът“ на ПМР издава указ за синхронизиране на местното законодателство с руското „с оглед на по-нататъшното“ влизане на републиката в състава на Руската федерация. Територията няма обща граница с Русия. Между двете е Украйна.
ПМР има два национални флага – старият флаг на Молдова от времето, в което е била част от СССР, както и съвременният руски флаг. Националната валута е местната рубла, която се приема само на място. Главният град е Тираспол с малко над 130 000 жители.
Много хора имат по две гражданства, предимно измежду тези три: молдовско, руско или украинско. Те отговарят и на трите официални езика на района. Жителите са общо около 420 000.
Повечето големи производства на Молдова са разположени именно в ПМР. Оттам минава и газопровод, който доставя руски газ за България.
ПМР поддържа собствена армия, но данните за нейната численост се разминават драстично. Според някои става дума за близо 8000 войници, а според други – за двойно повече. Но общото мнение е, че тези военни би следвало да имат слаба или недостатъчна подготовка, за да участват в бойни действия.
Освен тях в Приднестровието има остатъчна руска армия и стари съветски военни бази. Според договор от 1999 г. Русия е трябвало да изтегли и двете до 2002 г., но това така и не се случва. Напротив, през 2011 г. Русия внася още оръжие, казва бившият военен министър на Молдова Анатол Шалару пред телевизия Current Time.
„През 2011 г. те докараха 5 ешелона с нещо, което не знаем какво е, а и украинците също не знаят, макар че навремето именно Украйна ги пусна“, каза Шалару във вторник. Той добави: „Каквото и да е това оръжие, то не може да воюва само, трябват войници и подготвени офицери, които да си служат с него. А [Русия] има до триста души, обучени в мирно време“.
Числото 300 е само приблизително и до него се стига така: руските военни в ПМР формално са около 2000 и са разделени на две – едните охраняват базата с руски оръжия, а другите са „миротворчески контингент“, който отдавна е трябвало да стане истински международен. Тъй като това не се случва, Молдова успява да се договори с Русия за замяна на руските военни с местни. Този процес продължава години и води бившия молдовски министър Шалару до извода, че подготвените военни от Руската федерация са до триста души.
Що се отнася до оръжието от времето на СССР, той твърди, че то не е ценно, защото е старо, а част от него е неработещо. „Там има дори боеприпаси от 30-те години на 20-и век“, казва Шалару.
Причината за този въпрос е изказване на ген. Рустам Минекаев, който изпълнява длъжността на командир на руския Централен военен окръг. На 22 април той каза, че Русия ще атакува територии не само от Източна, но и от Южна Украйна, за да може по земя да стига до Крим и до Приднестровието.
Атака на „Южна Украйна“ означава следното – да се превземе по суша Миколаив (Николаев), за да може оттам да се превземе и Одеса. Вторият път към Одеса е по море, но Русия вече загуби своя крайцер „Москва“ и военноморската й мощ значително отслабна. Третият път е да се нападне Одеса от северозапад, където се намира Приднестровието.
Тази трета възможност има очевидна връзка и с плановете, посочени от руския генерал.
Юрий Фьодоров, който е бивш анализатор на Кралския институт за международни отношения в Лондон, казва, че планът би успял при едно условие – ако в Приднестровието се изпратят още руски войници.
Но това е невъзможно, твърди той пред Радио Свобода – самолетите не летят, а земята се контролира от Украйна. Съществува опция да се изпратят войници със самолети по обходен път и да кацнат в молдовската столица Кишинеу, откъдето с автомобили да стигнат до ПМР. Той не довърши мисълта си, но Русия има нужда от твърде голямо количество военни в Приднестровието, за да може да извърши такова придвижване незабелязано.
Олексий Арестович, който е съветник на офиса на украинския президент, изключва подобно развитие на нещата по съвсем друга причина – не защото няма как да се стигне до ПМР, а защото руската армия няма хора, които да изпрати, без да изпусне другите фронтови линии.
По данни на Арестович, изречени пред „Медуза“ и пред „Фейгин Live“ Русия разполага в Украйна с около 90 000 военни, а само източната линия на фронта от Херсон до Харков е дълга около 1200 км (с всичките зигзаги). При добавянето на южен фронт, чиято цел би била включително и Одеса, тази сили са недостатъчни.
За бившия молдовски министър на отбраната Анатол Шалару нападение от ПМР срещу Украйна е възможно, но само при едно условие – ако преди това руската армия е превзела Одеса. Той изключва възможността да се превзема самата Одеса с изходна база в Приднестровието.
Според Фьодоров Русия дава заявки за „образуване на втори фронт“, но го вижда не като място, от което да се напада Одеса, а като база за провокации на територията на Украйна. „Това би отклонило вниманието на украинската армия от защитата на Одеса и Миколаив“, смята той.
За Шалару Русия цели единствено всяване на паника – в близките райони на Украйна и в самото Приднестровие, което няма никакъв интерес от това да навлиза във войната. „Това което искат да провокират тука, няма да мине“, смята той.
Петлите са не само символ на утрото, но и интересни същества със специфични характеристики и…