Един президент губи изборите, на които е кандидат за втори мандат. За разултатите обвинява не друго, а машинното гласуване. Не, не е история от България, а от Бразилия.
На 2 октомври в южноамериканската държава също имаше избори. Досегашният президент Жаир Болсонаро, който е на поста от 2018 г. и беше кандидат за втори мандат, загуби изборите.
Оглавяваната от него Либерална партия подаде преди седмица иск за отмяна на част от гласовете. Тя твърдеше, че част от машините са имали софтуерен проблем, без да предостави доказателства. Затова партията поиска гласовете от тези машини да бъдат отменени и каза, че ако това стане, Болсонаро ще се окаже победител.
Само ден по-късно Висшият изборен съд в Бразилия – съдебен орган, който се занимава с прилагането на бразилското избирателно законодателство, отказа да разгледа жалбата и наложи глоба от 4,1 милиона долара на партията за „недобросъвестно съдебно производство“.
Причината е именно липсата на каквито и да било доказателства.
Машинното глсуване е въведено в Бразилия през 1996 г., а от 2000 г. машините са единственият начин за гласуване в секциите с над 100 избиратели. Въвеждането им е инициирано от Висшия избирателен съд. Замяната на хартиените бюлетини е с цел да се намалят невалидните бюлетини и изборните измами.
Нечетливо писане, имена, написани на грешното място, Х извън квадратчето – всичко това означаваше, че бюлетината е невалидна.
„Винаги имаше проблеми с преброяването. Нечетливо писане, имена, написани на грешното място, Х извън квадратчето – всичко това означаваше, че бюлетината е невалидна“, казва Енрике Невес да Силва, бивш съдия във Висшия избирателен съд на Бразилия пред Франс прес.
Друг основен аргумент, даван в подкрепа на машинното гласуване, е високият процент на неграмотност сред населението в края на 20 век. Съдът преценява, че електронното гласуване ще увеличи възможността за участие в изборите.
Същевременно в България ГЕРБ, ДПС и БСП използват противоположния аргумент в подкрепа на връщането на хартиените бюлетини. Според тях машините карат много хора да не гласуват.
На изборите всеки кандидат има номер. Той трябва да се въведе на машината за гласуване с помощта на клавиатура. След въвеждането на номера се появява снимката на съответния кандидат, а хората трябва да потвърдят, че това е техният избор.
След това машините преброяват гласовете, а общите резултати се изпращат по електронен път в централен офис. Така в страната с над 156 милиона гласоподаватели през 2022 г. изборните резултати стават ясни в рамките на часове след затваряне на избирателните секции.
Всяка машина отпечатва и хартиено копие на общия брой гласове за всеки кандидат. След приключването на изборите тези резултати могат да се сравнят с получения общ брой.
Докато в България всяка машина отпечатва хартиена разписка след всеки подаден глас, в Бразилия това липсва. Така преброяването е изцяло електронно. Болсонаро и неговите поддръжници искат да въведат хартиени разписки, които да могат да се броят при съмнение за точността на вота.
Жаир Болсонаро е десен националист, привърженик на военното правителство, управлявало Бразилия от 1964 до 1985 г. Той беше избран за пръв път за президент на Бразилия през октомври 2018 г. През октомври 2022 г. се кандидатира за втори мандат, но загуби.
Изборите за президент в Бразилия се проведоха на два тура. На първия от 2 октомври нито един от кандидатите не успя да събере повече от 50% от гласовете. На втория тур, който се проведе на 30 октомври, победи кандидатът на бразилската Работническа партия – Луис Инасио Лула да Силва, с 50,9%. Жаир Болсонаро беше подкрепен от 49,1% от бразилците.
Повече от три седмици след като загуби балотажа, Жаир Болсонаро поиска от избирателния орган да анулира част от гласовете. Като причина той и щабът му посочиха софтуерен бъг, който води до това, че част от машините не отпечатват индивидуални идентификационни номера на протоколите.
Според партията на Болсонаро това се отнася за всички 280 000 машини отпреди 2020 г. Това са около 59% от всички машини, използвани на втория тур на изборите. Марсело де Беса, адвокатът, внесъл искането, каза, цитиран от Би Би Си, че анулирането на гласовете от тези машини би означавало победа за Болсонаро с 51% от останалите гласове.
Съдът даде 24 часа на партията на Болсонаро да внесе нов документ, който включва и първия тур на изборите, в който тя спечели голям брой места в Конгреса на страната. Партията обаче не го направи и в сряда Върховният избирателен съд в Бразилия отхвърли искането за анулиране на гласовете. Той отбеляза, че формацията не е представила никакви доказателства за това как този бъг е повлиял на изборния резултат.
Освен това жалбоподателите получават и глоба от 23 млн. реала (4,1 млн. долара). Причината е, че според съда партията е искала умишлено да предизвика дело и така да дискредитира резултатите от изборите.
Въпреки че жалбата беше отхвърлена, обвиненията активизираха поддръжниците на Болсонаро. Много от тях протестират и повтарят твърдението, че изборите за „откраднати“. Тази ситуация наподобява протестите от САЩ след изборите от 2020 г., когато бившият американски президент Доналд Тръмп не призна загубата си.
Историята на Жаир Болсонаро с електронното гласуване е дълга. Tя започва през 1993 г., когато като депутат той се изказва в полза на дигитализацията на изборния процес, пише АП.
След въвеждането на електронното гласуване обаче той се превръща в един от най-яростните му критици.
През 2015 г. той предлага конституционна поправка за въвеждане на хартиени разписки, което да позволява ръчно преброяване. Решението е прието от Конгреса, но Върховният съд го блокира с аргументите, че е твърде скъпо и може да наруши правото на тайна на вота.
През 2018 г. Болсонаро печели изборите за президент на втори тур, но впоследствие казва, че е имало „проблеми“ с електронната система за гласуване. Според него те са го лишили от категорична победа още на първи тур.
Няма начин да се докаже, че изборите са били или не са били фалшифицирани. Има индикации.
Той не предоставя доказателства за тези свои твърдения. Последваща проверка на учени от Федералния университет на Пернамбуко, един от най-авторитетните университети в страната, не намират нередности.
„Няма начин да се докаже, че изборите са били или не са били фалшифицирани. Има индикации“, казва Болсонаро през 2021 г., цитиран от АП.
През 2021 г. той отново поиска от долната камара на Конгреса в Бразилия да приеме конституционна поправка, според която вотът няма да бъде изцяло електронен, а машините ще принтират хартиени разписки. Предложението не събра достатъчно подкрепа.
Както в България, така и в Бразилия досега политиците не са предоставили доказателства за компрометирането на машинния вот.
Експертите твърдят, че машините за гласуване в Бразилия имат надеждни мерки за сигурност. Те не са свързани с интернет, което прави хакването им почти невъзможно. Самоличността на гласоподавателите се проверява чрез биометричен скенер, който сканира пръстовия отпечатък на човека.
Върховният избирателен съд казва, че в системата са въведени редица процедури за гарантиране на вота.
Например, на случаен принцип се избират няколко машини за гласуване, които се изваждат от избирателните секции за тестово гласуване, успоредно с реалното гласуване в изборния ден.
Също така преди всеки вот органът кани специалисти да търсят уязвимости в системата за гласуване. Тази година повече от 20 експерти се опитаха да проникнат в системата, но не успяха да го направят, пише Би Би Си.
Най-високопоставеният бразилски избирателен съд и членове на Върховния съд твърдят, че не е имало измами в системата за електронно гласуване, която според тях е ефикасна и може да бъде одитирана.
В Бразилия промяната на начина на гласуване не изглежда вероятна в близко бъдеще. Подобни изказвания, макар и неподкрепени с доказателства, водят до недоверие в изборния процес при част от избирателите, казват експертите.
Магнезий L-треонат е специална форма на магнезий, която лесно преминава кръвно-мозъчната бариера и подпомага когнитивните…
Коензим Q10 (CoQ10) е мощен антиоксидант, който подпомага производството на енергия в клетките и предпазва…