Няма нищо по-топло от това някой да каже: Абе голяма махала бяхме!

Защо „махала“ днес стана мръсна дума?

Няма нищо по-топло, почти по домашному, когато някой от по-възрастното поколение каже „нашата махала“, „помним се от махалата“, „събирахме се по махленски“ или просто възкликваше: „Абе, голяма махала бяхме!“ Тази дума и тези реплики все още могат дори да ни просълзят, но за съжаление изникналите картини и емоции остават само в минало време.

[ad id=“225664″]

Махалата за градските деца беше съвкупност от шури игри, от прашни улици, колелета, ролкови кънки, от Тимуровски команди, от наивен театър, изигран от дечурлигата зад блока. Рояци деца, всякакви изпълнения – от броенето кой ще мижа, кой ще се крие, до „Оракуле, какъв да бъде тоз“. Толкова различни игри, безброй интересни занимания и много, много тичане на воля. Изпоцапани фланелки, потни вратлета и къси панталонки, много панталонки от шлиферен плат, най-много два модела и не повече от три цвята – като униформа на децата от махалата. А тя – махалата, играеше на МАХ! – народна топка, федербал, групички стражари преследваха друга от апаши, изследвахме какво се крие по мазета и тавани, постилахме черги и завивахме кукли на общите тераси и си ходехме на гости по етажите. Ключовата дума, когато си спомняме детството е МНОГО, всичко ни беше по много, затова и спомените са пълни със съдържание.

[ad id=“263680″]

Махалата на възрастните бдеше осторожно над всички – кой кога се е прибрал и дали изобщо се е прибирал, от коя тераса на каква манджа мирише, коя как си е простряла гащите, тупала ли си е килимите, колосала ли е панделите на момиченцата си. Няма скрито-покрито.  Махалата се мушваше навсякъде – и в праните, и в непраните чаршафи на народонаселението, но всички се чувствахме вкъщи, заобиколени от хора, които ще ти помогнат. Родителите ни редовно излизаха на Ленински съботници, защото беше срамно да отсъстваш, а и щеше да те сполети небезизвестният „другарски съд“ на съкооператорите.

[ad id=“236993″]

Празнуваха се общи имени дни, играеха се хора пред входа на блока навръх Нова година, за взаимопомощта да не говорим. „Гинче, дай чаша олио, пък аз ще ти я върна утре?“ Или: „Комшу, удари едно рамо с Иван от петия, че трябва да качим едно диванче, пък после ще изпием кана червено, че както е замръзнало навън…“ Махалата се лееше от „Градил Илия килия“ до „Черен влак се композира, Ленче ле“.

А сега? „Махала“ стана мръсна дума. „Махала“ е обединяващо название на няколко колиби, разположени пръснати в една местност. И дотам. Колиби. Неугледност. Лоши нрави. Мръсотия. Кавги. Престъпност. Необразованост. Гърмяща чалга ден и нощ. Днес „махала“ е синоним на всички тези определения, понятие, с което свързваме циганските квартали в цялата ни страна. Всеки град и село, където има отделено поселение на цигани, се нарича „Махалата“. Там и име да са сложили на квартала, не е важно – той си има обобщаващо понятие с положение на статут. Махалата отдавна загуби онова отношение на взаимовръзка между хората с нещо истинско.

Иначе знаем, че думата е навлязла в българския език от турски – махале. Има я и в арабския, както и в  сръбски и босненски – махала или маала; румънски – махала; албански – mëhallë (мъхалъ); гръцки – μαχαλάς (махалас); македонски диалект – маало.

Балкански нрави и все повече „махали”…