Н. Кискинов: Държавата има ресурс да подкрепи бизнеса в енергийната криза

Има добри предпоставки на енергийните пазари за подпомагане на бизнеса в България да посрещне високите цени на газ и електроенергия. По-високите цени на пазарите са директни приходи за държавата, така че тя има наличния ресурс, ако реши да окаже помощ на икономиката. За разлика от европейските държави – където се подпомагат предимно крайните клиенти – в България помощта би била предимно насочена за индустрията.

Това заяви адв. Николай Кискинов, управляващ съдружник „Владимиров Кискинов“, в ефира на предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

В България големият въпрос е дали да се подпомогне битовото снабдяване или индустрията и как, каза Кискинов.

Цените за битовото потребление в страната са регулирани, а и са на нива, които не могат да бъдат значително намалени, обясни той.

„Трябва по-обща политика за подкрепа на бизнеса и да се идентифицират отрасли, които да бъдат подпомогнати. Изглежда, че този подход не се обмисля и ще бъдат подпомогнати всички.“

Има рекордни цени на електроенергията и господстващо положение на държавата в производството – така че печалбите се реализират в държавните НЕК, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“.

„Целият приход от по-високата цена се отчита в държавни дружества, които отчитат дивидентите на държавата. Това води до по-високи приходи от ДДС, данъци и акцизи. Ресурсът, с който трябва да се подпомогне икономиката, е наличен.“

Може да се помисли за облекчаване на схемите за заплащане на вредните емисии, вноските за фонд „Сигурност“ на електроенергийната система, облекчаване дейноста на някои предприятия, евентуална директна държавна помощ.

Кискинов не смята, че ще има действия в тази посока в близко бъдеще. „По-скоро, обстоятелствата се наблюдават и още не е решено какво всъщност ще се направи.“

Европейските държави взимат мерки за подпомагане на индустрията, но тези мерки са разширени и към крайните потребители, обясни Кискинов. 

Тези мерки не намаляват цената, а тежестта върху потребителите, уточни Кискинов.

„Това не е влияние върху пазарите, а оказване на помощ на лицата, които плащат крайните сметки за ток и газ. В България се казва, че трябва да се влияе върху пазарите, които са свързани с региона – това е изключително трудно и не винаги е редно.“

Испания предприе спешни мерки още преди няколко месеца основно за защита на уязвимите потребители като намали данъците и акцизите, отклони печалбите на компаниите към крайните потребители и постави ограничения върху цените. „Пазарът в Испания е доста либерализиран и тази либерализация достига и до самите битови потребители, които не се снабдяват по регулирани цени.“

В Гърция правителството предвижда помощ от 9 евро за първите 300 киловатчаса на месец до края на 2021 г. – това ще обхване 70% от домакинствата и би струвало на бюджета около 150 млн. евро.

Франция също директно ще подпомага гражданите и се очаква схемата да обхване около 6 млн. души.

Тенденцията е за запазване на исторически високите нива на цените на ток и газ на енергийните пазари.

„Прави впечатление, че тези цени вече са устойчиви. В делничните дни са 230 лв. – 330 лв./Mwh за базова енергия и в същите диапазони за пикова енергия. Цени от 366 лв. – 390 лв. вече не са изненадваащи, а очаквани. За събота и неделя цените варират от 200 лв. до 260 лв, което е много високо.“

На регионалните пазари цените са между 150 евро – 180 евро.

България може би трябва да се радва на една ценова спокойност, защото регионът реализира по-високи цени, каза Кискинов.

„От началото на тази криза България е в долната граница на шока, което се дължи на няколко причини – спешното активиране на мощности на пазара „Ден напред“; възстановяване на производството на енергия от ВЕИ и допълнителните над 10 000 Mwh; обединението с Гърция. Много скъпите капацитети от 15 евро бяха друг фактор – не беше изгодно да се изнася енергия на другите пазари.“

В рамките на Българския енергиен холдинг се създава впечатление за известна хаотичност с разнопосочните действия на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“, коментира Кискинов.

АЕЦ направи изненадващ ход на пазара за двустранни договори като предложи 300 Mwh на цена от 177 лв. (при пазарно ниво около 250 лв. на каквато цена пусна количества ТЕЦ „Марица Изток 2“) с максимално участие на търга от 15 Mwh за снабдяване на количества до края на годината.

„Това вероятно бе в стремеж да се свали общото ниво, на което се снабдяват пазарните участници, но търгът беше отменен – заради призиви на участниците и разбиране, че това не е начинът.“

Призивите за успокояване на пазарите чрез осигуряване на двустранни договори за индустрията са ненавременни, заяви Кискинов. Те трябва да се правят, когато цените са ниски, а в момента само ще задържат високите нива.

Плановият ремонт на АЕЦ ще създаде липса с около 1000 мегавата, което притеснява пазарните участници. „Има индикации, че ще се активират мощности от водни и въглищни централи, но не знаем на каква цена“, каза Кискинов.

Целия разговор може да гледате във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

източник https://www.investor.bg/…………