Обичаме града си. „Епископската гробница“ от ІV-VІІ в.

В асфалта на малката старозаорска уличка „Господин Михайловски”, в близост до кръстовището с ул. „Генерал Столетов”, е запазен отпечатъкът на част от раннохристиянска църква от ІV век. Тук преди близо 1600 години се е намирало едно от гробищата на римския град Августа Траяна. Неслучайно на това място е била изградена четириконхална църква със сложно устроен притвор и параклис. Именно олтарът на църквата в наши дни е описан с декоративни плочки по повърхността на ул. „Господин Михайловски”.

Вероятно църквата първоначално е представлявала мартирион (малка постройка, изградена в памет на раннохристиянски мъченик и приютяваща неговите мощи) изграден в средата на IV век. Епохата е белязана от засилена строителна дейност по построяване на храмове за нуждите на многочислената и множаща се с всеки изминал ден християнска общност. Августа Траяна (или както е по-правилно да бъде наричан в тази епоха, Берое) не остава встрани от архитектурните тенденции на времето. Появилият се в източния некропол мартирион представлявал авангардна строителна концепция, рядък архитектурен тип, срещан в границите на Източната римска империя само в някои от най-големите градски центрове като Атина, Солун и други.

Времето е пощадило този прелюбопитен паметник, а археолозите Димитър Николов, Красимир Калчев и Димитър Янков са имали щастието да го открият и направят достояние за широката публика, сега трябва единствено да ни изпълва с гордост.

В близост до раннохристиянската църква са открити 14 гроба. Един от тях заслужава особено внимание поради своето устройство и декорация, смята се за епископски. Върху останките на покойника са открити следи от златотъкани одежди, което свидетелства за висок духовен сан. Затова именно обектът е наречен „Епископската гробница”.

Проф. Р. Пилингер, световен авторитет в областта късноантичната археология, смятана това място е погребан един от епископите на град Берое, пише Георги Илиев, в сайта dolap.bg.

Стенописите във вътрешността на гробницата са вече силно увредени. Дългите години, през които съоръжението е останало в пряк досег с атмосферния въздух, са причинили силното избледняване на багрите.

Гробницата е с изписани 6 кръста с тъмночервена боя и текстове на гръцки език.

В превод звучат така:

«Да бъде това вечното мое място за почивка.Тук ис кам да живея, както съм си го пожелал.» (Псалм 131/132/14)

Надписът е изписан на двете дълги стени – северна и южна на гробницата.

На източната стена:

«Господи помилуй»

На западната стена:

«Бог е с нас».