Обичаме града си. Художествена Галерия – Стара Загора

Мечтата за художествена галерия в Стара Загора се отнася към края на 19 век и е пряко свързана с бъдещия патриарх на българското изобразително изкуство проф. Антон Митов.

В началото на следващото столетие заедно със своя млад съгражданин и студент Васил Маринов те оформят обществената нагласа за необходимостта от това. През 1908 г. това е вече факт. Година след основаването на археологическото дружество „Августа Траяна” неговият учредител и първи председател Атанас Кожухаров се обръща с покана към художника Никола Стоенчев да подари на музея своя живописен портрет на революционера Кольо Ганчев. Това е и първото платно, с което се слага началото на художествената сбирка. След него тук постъпва рисувания от Евгения Илиева портрет на самия Атанас Кожухаров. Към тях се присъединяват художниците Васил Маринов и Васил Костакев.

Театралната трупа на града предоставя за бъдещата колекция портрета на оперната певица Христина Морфова, създаден от Иван Мърквичка. По силата на първоначалната идея Атанас Кожухаров иска от сина си Никола Кожухаров да убеди старозагорските си колеги и приятелите си от страната да дарят свои творби. За кратък период от време художествената сбирка се обогатява с картини като „Пейзаж от Казанлък” на Антон Митов, „Тиха тъга” на Невена Кожухарова, „Зима в Стара Загора” на Димитър Гюдженов, „Край Клисурския манастир” на Борис Митов, с творби на Георги Евстатиев, Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Жельо Тачев и т.н. Така оформящата се колекция от произведения е обособена като картинна част /отдел/ към археологическото дружество “Августа Траяна”.

Към 1921 г. художествената сбирка наброява 45 произведения. С годините тя продължава да се разраства. Организаторите увличат редица свои приятели и от други градове на страната. Множеството художници от този град, както и изложбите, които те откриват през и 20-те и 30-те години, допринасят за славата на Стара Загора като активен културен център. Следващото поколение, това на Васил Тодоров, Никола Аръшев, Евгения Илиева- Лепавцова, Марио Жеков, Николай Евров, Олга Брадистилова, Димитър Куманов, Димитър Караджов, Петър Славов и т.н., правят с присъствието си тази сбирка все по-внушителна.

През втората половина на 50-те години започва подготовката за обособяването й от раздел на Историческия музей в отделна културна институция. През 1958 г., с решение на Общинския съвет, се дава ход на тази организационна дейност и през следващата година тя вече изпълнява функциите на самостоятелна градска художествена галерия. Към нея са прехвърлени още няколко десетки произведения, разпръснати из училища, читалища и сдружения. С тази издирвателска дейност е натоварен Руси Карабиберов, който е назначен като пръв неин директор. На 17 юли 1960 г. е открита първата експозиция на Галерията, в която са включени 53 от най-значимите творби от колекцията. С това се слага началото на нов етап в събирателската и популяризаторската й дейност. Близо две десетилетия неин дом ще бъде източното крило на Драматичния театър. От 1977 г. е настанена в сградата на бившата БНБ. За неин втори директор е назначен художникът Иван Попчев.

Периодът на 70-те и 80-те години се характеризира с активен принос към обогатяване фондовете на Галерията, с динамика на експозициите и разширяване на научно-изследователската работа. Разрастване броя на самостоятелните и колективните изложби, които гилдията организира, провеждането на десетките международни пленери по живопис и обогатяване бюджета на Галерията способстват за това.

През 2000 г. с решение на Община Стара Загора за нова база на Галерията е предоставена сградата на бившите централни хали /строена в началото на 30-те години/. След двугодишен ремонт и адаптация на пространствата тя започва да функционира като галерия с обща експозиционна площ от 1200 кв.м и самостоятелни хранилища за всичките й фондове.

С това пред Галерията се разкриват нови възможности за по-богато представяне на най-значимите й творби от всички периоди и видове изкуства, организиране на по-мащабни изложби и художествени форуми, на гостуващи експозиции от страната и чужбина, на по-многообразни популяризаторски изяви.

Към 2015 г. Старозагорската художествена галерия притежава над четири хиляди произведения. Разпределени са в шест отдела: „живопис”, „графика”, „скулптура”, „иконопис”, „възрожденски гравюри”, „приложни изкуства”. В тях са застъпени творби на почти всички български художници от последните две столетия. Обхванати са в своето многообразие и основните художествени явления на националното ни изкуство.

Особено място в обогатяване фондовете на Галерията заемат значимите дарения от наследниците на Васил Димов /1981 г./ на Никола Кожухаров /1983 г./, на Евгения Илиева – Лепавцова /1987 г., 1995 г./, на Георги Евстатиев, на Константин Трингов /1999 г./, на Васил Маринов /2004 г./, на Дона Бояджиева /2011 г./ и др. Сред другите форми на постъпления са подбираните произведения от провеждащите се в града пленери по живопис, както и даренията на десетки художници, чието творчество Галерията е представяла.

В стогодишната си история Старозагорската художествена галерия е организирала над хиляда и двеста експозиции и изложби, част от които са гостували в почти всички галерии на България, както и в музеи на изкуствата в Чехия, Португалия, Великобритания, Русия, Индия, Германия, Сърбия и т. н. След установяването в новата сграда ежегодно тук се представят около 24 изложби с произведения от фондовете на ХГ Стара Загора, съвместни експозиции с други галерии, гостуващи изложби от страната и чужбина и т.н.

От 2004 г. Старозагорската галерия е основен организатор на Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”, а през 2016 г. бе неговото четвърто издание. С богатството на своите фондове, експозиционна и популяризаторска дейност тя се нарежда сред най-популярните и значими художествени галерии в страната.