„Обичам да ми е трудно“. Николай Русев, първият българин със световна титла в катеренето

Той е млад, талантлив и здраво стъпил на земята – въпреки че здраво залепен за стената може би е по-подходящото определение.

Почти няма ден, в който да не прекара време скачайки от хватка на хватка, търсейки някой невъзможен баланс между шарените плоскости на стената за катерене, или пък ако е извън града – изпробвайки нови движения, борейки се с гънки в скалите.

Страстта му вече му е донесла толкова много медали и купи, че една цяла маса в дома му е отрупана с тях.

И въпреки че е само на 15, Николай Русев вече пише история.

Преди две седмици на Световното първенство за младежи във Воронеж, Русия, той спечели златен медал в дисциплината боулдър и така стана първият българин, спечелил световна титла в катеренето.

„Винаги съм се катерил с мисълта, че мога да стана първи. Независимо дали другите са по-добри от мен и как изглеждат. Знаех, че мога да го направя“, казва Русев в интервю за Свободна Европа.

„Винаги съм си го поставял като цел. И чувството, когато накрая успееш да постигнеш тази своя цел, е наистина невероятно. В момента, в който разбрах, че съм световен шампион, буквално полудях. Олекнах, така да се каже“, разказва той.

Искрената му радост след победата беше толкова голяма, че дори му навлече смъмряне от страна на съдиите. В мига, в който стана ясно, че Русев взима титлата, той се качи на стената и в прилив на еуфория започна да се катери по нея.

„Аз просто изтичах и първото, което ми дойде на ума, беше да се кача на боулдъра. Просто ми дойде отвътре. После главният съдия на състезанието ме повика и ми каза, че да тичаш по дюшека и да се радваш е нормално, но да се катериш по стената вече прекрачва границата. Аз им казах, че няма да се случва втори път и се извиних.“

Освен златния медал в дисциплината боулдър Русев грабна и среброто в комбинираната дисциплина. Той добавя тези отличия към колекцията си от 4 златни, 2 сребърни и един бронзов медал от Европейски купи за младежи и множество други награди от регионални и национални състезания.

Успехите му всъщност са следствие от 9 години упорит труд и тренировки.

Той започва да се катери още на 6-годишна възраст. Първоначално тренира в зала „Олимпиада“ в родния си град Пловдив, но от седем години е част от софийския клуб НСА.

Така му се налага поне три пъти в седмицата да пътува до София. Неговият баща се редува с бащата на Александра Тоткова – друга голяма надежда на българското катерене, да ги кара до София и обратно за всяка тренировка.

Русев обаче казва, че цялото това време, прекарано в пътуване, не е напразно и че дължи изключително много именно на треньорите си от НСА – Ивайло Радков – Фазата, Станимир Желязков и Георги Пенев.

„Без тях нищо нямаше да се получи“, казва той.

Това, което го кара да продължава да тренира въпреки неудобствата, е всъщност чувството, което катеренето дава.

„Самият адреналин, докато се катериш, е невероятен. Да искаш да изкачиш догоре някой маршрут, но да не знаеш дали ще го направиш, защото е на ръба на силите и възможностите ти. Аз просто обичам да ми е трудно, да катеря на границата, да виждам, че може и да не успея и точно това ме кара да продължавам да го правя.“

Целта му за бъдещето е ясна: да продължава да тренира „все така здраво, даже още по-здраво. Ако сега съм тренирал добре, в следващите дни и месеци искам да тренирам 4 пъти по-добре.“

Желанието му е догодина за първи път да участва и на състезания при мъжете.

„Бих искал да видя на какво ниво съм и ще отида да покажа на какво съм способен“, обяснява Русев.

„Според това, което са ми казвали и което съм чел, силите на един катерач, поне при мъжете, се развиват между 20 и 24 години. Въпреки това обаче бих искал да видя какво мога да направя и на 16.“

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .