Обичта живее и в незримото

Благодаря за отговора и информацията на моето писмо. Твоето обяснение и думите ти ме развълнуваха и спомените се върнаха отново. Имам утеха все пак, че майчицата ми не е била сама в новия си път. Минаваше ми през ума, че тя няма да се примири с физическото си състояние и ще предприеме промяна. За времето, преживяно заедно, мисля, че разбирах какво  става в мислите и душата й.

[ad id=“225664″]

Алена отговаря:

Чудесно е, че съм внесла успокоение в душата ти, защото в такива моменти човек лесно изпада в паника. Няма как, след като родителите ти са се обичали и са били с еднаква професия, след като са събирали и любовта на своите ученици, да не са щастливи отново там, където са сега и отново заедно ще се преродят.

Съветът ми е да не прекаляваш с ходенето на гроба им, защото в този регион имате вредния навик да го правите, пренебрегвайки съветите ми и без да бъде осъзната вредата за Душите им. Достатъчно е вечер, когато ти е по сърце, да оставиш и за тях чаша с вино и малко храна на масата. А помените са си помени, важно е те да знаят, че си винаги в мислите си с тях.

Автор: Светлана Тилкова- Алена